Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Цезаре. в дните на предците ни подобни неща не са ставали.
Аз отвърнах разгневено:
— Не смятам, сенаторе, че имаш право да приказваш така. И твоята фамилия не е кой знае колко благородна. Чувал съм, че по времето на моя прапрадядо предците ти продавали по улиците печен дроб, а на всичко отгоре удряли в теглото.
— Лъжа! — викна сенаторът. — Били са почтени ханджии.
Смехът на сенаторите го накара да млъкне. Но аз се видях принуден да допълня:
— Когато бил назначен за цензор, преди повече от триста години, прадядо ми Клавдий Слепеца, победител на етруските и самнитите и първият виден римски писател, допуснал в Сената синове на освобожденците, така както направих аз сега. Многобройни са членовете на това събрание, които дължат днешното си присъствие тук на това нововъведение на моя праотец. Готови ли са да се оттеглят?
След това сенаторите приветствуваха Феликс най-сърдечно.
Сред конниците имаше много богати нехранимайковци, както ги имаше и по времето на Август. Но аз не последвах примера на Август да ги оставя да се шляят без работа. Разгласих, че всеки, който се отказва от обществената служба, която му е предложена, ще бъде изхвърлен от съсловието. На два-три пъти удържах думата си.
Сред документите, които намерих в двореца, в личната каса на Калигула, бяха не онези, отнасящи се до процесите и смъртните Присъди по Тибериево време на племенниците ми Друз и Нерон и на майка им Агрипина. Калигула уж разправяше, че бил изгорил всичко още в началото на управлението си като знак на великодушие, но всъщност не го беше сторил и свидетелите срещу моите племенници и снаха ми живееха в постоянен ужас от неговото отмъщение. Прегледах внимателно документите и призовах ония от оцелелите, които бяха споменати като замесени в тези несправедливи убийства. Документът, отнасящ се за всеки поотделно, му биваше прочитан в мое присъствие, а след това му се даваше в ръката, за да го изгори в огъня пред себе си. Тук трябва да спомена; шифрованите досиета за личния живот на някои видни граждани, които Тиберий беше взел от Ливия след смъртта на Август, но не бе успял да разчете. По-късно съумях да ги разшифровам, но те се отнасяха за събития, отдавна отживели времето си, тъй че, интересът ми в прочитането беше по-скоро исторически, отколкото политически.
Двете най-важни задачи, които очакваха разрешение, сега бяха постепенното реорганизиране на държавните финанси и премахването на най-вредните от Калигуловите декрети. Но нито едното, нито другото можеше да се скърши на бърза ръка. Имах дълги разисквания относно финансите с Калист и Палас веднага щом ги назначих. Присъствуваше и Ирод: защото вероятно той знаеше повече от всеки друг за това, как да се сключват заеми и да се оправят стари сметки. Първият въпрос, който възникна, бе: как да се намерят готови пари за належащи нужди. Решихме да уредим това, като стопим златните статуи и златните предмети и украси в двореца и златните мебели в храма на Калигула. Ирод предложи към реализираните суми да се прибавят заеми, взети от името на Юпитер Капитолийски от други богове, чиито храмови съкровищници се бяха претъпкали през последните стотина години с безполезни и пищни жертвени дарения от скъпоценни метали. Бяха в по-голямата си част дарове от хора, които искаха да привлекат вниманието към себе си като преуспели граждани, а не приношения в изблик на набожност. Тъй например някой търговец след успешна търговска сделка в Изтока ще дари на бога Меркурий златен рог на изобилието или някой преуспял войник ще дари на бога Марс златен щит, или някой преуспял адвокат ще направи дар на Аполон златен триножник. Наистина за какво са му на Аполон двеста или триста триножника? Ако ли пък баща му Юпитер е в нужда, той с радост ще му заеме няколко, нали? Така че претопих и изсякох в монети толкова жертвени дарения, колкото съумях да измъкна от храмовете, без да обидя фамилиите на дарителите и без да унищожавам творения с историческа или художествена стойност. Защото един заем от Юпитер се равняваше на един заем от държавната съкровищница. На този разговор решихме да поискаме заеми и от банкерите. Щяхме да им предложим висока лихва. Но Ирод каза, че сега най-важното било да се възвърне общественото доверие и с това да се върнат в обращение парите, които бяха укрити от подплашените търговци. Той заяви, че макар да се налагала политика на големи икономии, с това не бивало да се прекалява. Можело да се разтълкува като свидливост.