Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

В Сената искаха да ми гласуват всички почетни титли, каквито някога са се носели от моите предшественици, за да ми изтъкнат до каква степен се разкайват за републиканския си жар. Отказах всички, които можах. Приех името Цезар, на което отчасти имах право, защото бях от рода на Цезарите по линия на баба ми Октавия, сестрата на Август, и защото не бе останал ни един истински Цезар. Приех го заради тежестта, която то имаше пред чуждите народи като арменци, парти, германци и мавританци.

Сметнеха ли, че съм някой узурпатор, основаващ нова династия, това щеше да ги окуражи да започнат размирици по границата. Приех тъй също титлата народен трибун, която правеше личността ми неприкосновена и ми даваше правото да слагам вето над указите на Сената. Тази неприкосновеност на личността беше важна за мене, защото предложих да се анулират всички закони и укази, налагащи наказания за измяна на императора, и без нея щях да бъда съвсем незащитен срещу посегателствата за убийство. Отказах обаче титлата Баща на Отечеството, отказах титлата Август, присмях се на предложенията да ми се гласуват божествени почести и дори заявих на Сената, че не желая да ме назовават „император“. Това, изтъкнах, още от древни времена е била почетна титла, получавана за прояви на бойното поле — тя не означава просто главнокомандуващ на армиите. Август е бил наречен император заради победите си при Акциум и другаде. Чичо ми Тиберий беше един от най-победните римски генерали в цялата ни история. Предшественикът ми Калигула се беше оставил да го нарекат император от младежки амбиции, но дори и той сметна за свое задължение да спечели тази титла на бойното поле; оттам и експедицията му отвъд Рейн и нападението му над водите на Ламанша. Военните му операции, макар и безкръвни, символизираха схващането му за отговорността, която носи със себе си титлата император.