Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Ще ви разкажа за моите министри. По времето и на Тиберий, и на Калигула истинското управление на нещата бе падало все повече и повече върху плещите на императорските освобожденци, обучени по начало за секретарска работа от баба ми Ливия. Консулите и градските магистрати, макар да бяха самостоятелни ръководни лица, отговорни единствено пред Сената за правилното извършване на своята работа, бяха започнали да зависят от съветите, давани им от името на императора от същите тези секретари, особено пък в случаи с по-сложни документи, свързани с юридически и финансови въпроси. Показваше им се къде да поставят своя печат или къде да се подпишат, тъй като документите бяха изготвени от другите, и рядко си правеха труд да се запознаят със съдържанието им. Подписът в повечето случаи беше чиста формалност и те не знаеха абсолютно нищо за административните подробности в сравнение с онова, което знаеха секретарите. Освен това секретарите си бяха изработили едно ново писмо, изпъстрено със съкращения, йероглифи и набързо надраскани букви, което никой освен тях не можеше да разчете. Знаех, че не е възможно да се очаква някаква бърза промяна в тези отношения между секретариата и останалия свят, тъй че отначало засилих, вместо да отслабя, властта на секретариата, потвърждавайки назначенията на онези от Калигуловите освобожденци, които работеха добре. Задържах например Калист, който беше секретар както на личната императорска хазна, така и на държавното съкровище, с което Калигула се отнасяше пак като към императорска хазна. Той знаел за заговора срещу Калигула, но не бе взел дейно участие в него. Разказа ми някаква заплетена история за това как уж накрая Калигула му бил заръчал да отрови храната ми и как той благородно отказал да го стори. Не му повярвах. Първо, Калигула никога не би му дал подобна заповед, а както обикновено щеше да сложи отровата със собствената си ръка; и, второ, ако наистина би му наредил, Калист не би се осмелил да откаже. Тъй или инак, направих се, че му вярвам, защото ми се стори, че ревностно желае да продължи тази си работа и защото беше единственият, който наистина разбираше същността на настоящото финансово положение. Окуражих го, като му казах, че според мен се е справил отлично в това да снабдява Калигула със средства в продължение на толкова дълго време и че разчитам на него отсега нататък да използува божата си дарба за намиране на злато, но за спасението, а не за разрухата на Рим. Отговорностите му се простираха до провеждането на юридически разследвания по всички обществени финансови въпроси. Задържах Мирон за свой юридически секретар и Посид — за съкровищник на военната хазна, а Харпократ поставих начело на въпросите, отнасящи се до организиране на игрите и забавленията; Амфей водеше списъците на римските граждани. Мирон освен това имаше задължението да ме следва, когато се явявах на обществени места, да преглежда посланията и молбите, които ми връчваха, и да заделя важните и неотложните от обичайния порой празнословия и досадни искания. Другите ми отговорни министри бяха Палас, комуто възложих грижата за личната ми хазна, брат му Феликс, когото направих министър на външните работи, Калон, когото назначих за завеждащ запасяването, и синът му Нарцис, когото сложих да оглавява вътрешните работи и личната ми кореспонденция. Полибий ми стана секретар по религиозните въпроси — защото аз бях върховен жрец — и щеше да ми помага в историческите занимания, ако успеех да отделя време и за тях. Последните петима бяха мои освобожденци. По времето на бедността си бях принуден да ги уволня от моя служба и те лесно си намериха секретарска работа в двореца; тъй че те бяха основоположниците на „секретарските мистерии“ и дори се бяха научили да пишат нечетливо. Дадох на всички жилища в новия дворец, като изхвърлих сганта от гладиатори, водачи на колесници, коняри, актьори, жонгльори и други навлеци, които Калигула беше настанил там. Превърнах двореца преди всичко в място за извършване на държавни работи. Лично аз живеех в стария дворец и при това много скромно, следвайки примера на Август. За по-важни пиршества и за посрещане на чужди държавници използувах покоите на Калигула в новия дворец, където и Месалина имаше едно крило за себе си.