Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Ирод ме предупреди да се пазя много от посегателство за убийство, като ми обясни, че ревизирането на списъка на сенаторското съсловие и съответното прочистване, което бяхме извършили в съсловието на конниците, ми е спечелило много врагове. Амнистията е много хубаво нещо, каза ми той, но милосърдието не бива да бъде прекалено едностранчиво. Според него Виниций и Азиатик вече били подхвърляли най-цинично. че новите метли метели отлично, че Тиберий и Калигула и те били подхванали да управляват под прикритието на справедливостта и милосърдието и че и аз сигурно съм щял да се превърна в побъркан деспот като тях. Ирод ме посъветва да не стъпвам в Сената за известно време, а дори и след това да взема всички предпазни мерки срещу убийство. Това ме уплаши. Трудно ми беше да реша какви предпазни мерки ще бъдат задоволителни, затова не прекрачих прага на Сената в продължение на цял месец. Междувременно реших как да се предпазвам: поисках и ми разрешиха да влизам в Сената придружаван от въоръжена охрана от четирима преториански трибуни и от Руфрий, командира на преторианците. Дори включих Руфрий в списъка на сенаторите, макар да му липсваше необходимият имотен ценз, а Сенатът, по моя молба, му позволи да се изказва и да гласува, когато е с мене. Също тъй по съвета на Месалина, всеки, който се явяваше пред мене в двореца или другаде, първо биваше претърсван за оръжие: дори жените и момчетата. Не ми се хареса предложението да се претърсват и жените, но Месалина настоя и аз склоних при условие, че претърсването ще го вършат нейните освобожденки, а не войниците ми. Месалина настоя също да бъда охраняван от въоръжени войници на пиршествата. През времето на Август това би се сметнало за деспотизъм и аз изпитвах срам, като ги гледах наредени покрай стените, но не смеех да рискувам.