Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Майко Божия, наистина не мога — жално каза лейди Маргарет, когато царствената й господарка мина покрай нея с бързи крачки. — Прекалено съм уморена, за да направя дори само още една стъпка.
— Тогава останете — тросна се лейди Мери, която никога не говореше троснато. Този остър тон ни предупреди, че изпълненото с надежди пътуване към Лондон, за да посетим младия, оздравяващ крал, внезапно се беше объркало ужасно.
Не смеех да напиша бележка на лорд Робърт. Нямаше лесен начин да му я предам, а цялото настроение на пътуването се бе променило. Каквото и да й бе казал онзи мъж, то не беше, че брат й е добре и я кани на танци в неговия двор. Когато излезе от малкия салон, тя беше бледа и очите й бяха зачервени, но скръбта не я беше направила мекушава. Тя беше изпълнена с решимост, и бе разгневена.
Изпрати един вестоносец да препуска на юг, към Лондон, да намери испанския посланик, да го помоли да й даде съвет и да предупреди испанския император, че тя ще има нужда от помощта му, за да предяви претенциите си за трона. Отведе друг вестоносец настрана, за да му продиктува устно съобщение за лейди Елизабет: не смееше да го напише, не смееше да остави впечатлението, че сестрите заговорничат срещу умиращия си брат.
— Говорете само с нея, когато сте насаме — натърти тя. — Кажете й да не отива в Лондон, това е капан. Кажете й да дойде веднага при мен, заради собствената си безопасност.
Тя изпрати допълнително съобщение на самия херцог с твърдението, че е твърде болна, за да язди до Лондон, и че ще си отдъхне спокойно у дома в Хънсдън. След това нареди на основната група да изостане.
— Ще взема вас, лейди Маргарет, и теб, Хана. — Усмихна се на любимката си, Джейн Дормър. — Последвайте ни — каза тя и се наведе напред да й прошепне на ухо целта на пътуването ни. — Трябва да яздите начело на свитата отзад. Ще пътуваме твърде бързо, за да могат всички да се движат в крак с нас.
Тя избра шестима мъже, които да ни ескортират, сбогува се набързо с онези, които я следваха, и щракна с пръсти към главния си коняр да й помогне да се качи на седлото. Обърна рязко коня си и ни изведе от Ходсдън, обратно на посоката, от която бяхме влезли в града. Този път обаче поехме по големия път на север, отдалечавайки се бързо от Лондон, докато слънцето бавно се завъртя над главите ни, а после залезе наляво, докато небето изгуби цвят, и над тъмните силуети на дърветата се издигна малка сребриста луна.
— Къде отиваме, лейди Мери? Става тъмно — попита жално лейди Маргарет. — Не можем да яздим в тъмното.
— Кенингхол — отвърна с ясен глас лейди Мери.
— Къде е Кенингхол? — попитах, виждайки ужасеното лице на лейди Маргарет.
— Норфолк — каза тя, сякаш това беше краят на света. — Бог да ни е на помощ, тя бяга.
— Бяга ли?
Почувствах как гърлото ми се стяга, когато надуших опасността.
— Оттам се отива към морето. Тя ще потегли с кораб от Лоустофт и ще избяга в Испания. Каквото и да й е казал онзи мъж, то сигурно означава, че е в такава опасност, че трябва да напусне страната.
— Каква опасност? — попитах настойчиво.
Лейди Маргарет сви рамене:
— Кой знае? Обвинение в държавна измяна? Но какво ще стане с нас? Ако тя отиде в Испания, аз се прибирам у дома. Няма да ме принудят да служа на господарка изменница. И в Англия беше достатъчно лошо, няма да стана изгнаница в Испания.
Не казах нищо. Трескаво си блъсках ума да измисля къде ще бъда в най-голяма безопасност: у дома с баща ми, при лейди Мери, или ако взема един кон и се опитам да се върна при лорд Робърт.
— А ти? — настойчиво ме запита тя.
Поклатих глава, съвсем изгубила глас от страх, разтривайки трескаво с ръка бузата си.
— Не знам. Не знам. Предполагам, че би трябвало да си отида у дома. Но не мога да намеря пътя сама. Не знам какво би искал да направя баща ми. Не разбирам кое тук е правилно и кое — погрешно.