Шутът на кралицата

— Донеси ми слугински дрехи и събуди коняря на Джон Хъдълстоун — каза тя настойчиво. — После иди в конюшните и приготви два коня — един с допълнително дамско седло за мен и коняря, и един за теб.

— Милейди?

— Вече ще ме наричаш „ваше величество“ — каза мрачно тя. — Аз съм кралица на Англия. Побързай сега.

— Какво трябва да кажа на коняря?

— Кажи му, че трябва да стигнем до Кенингхол днес. Че ще яздя зад него, останалите ще оставим тук. Ти идваш с мен.

Кимнах и забързано излязох от стаята. Слугинята, която ни беше прислужвала миналата вечер, спеше с половин дузина други в спалните помещения на тавана. Качих се по стълбите и надникнах през вратата. Открих я в полумрака и я разтърсих, за да я събудя, покрих устата й с ръка и изсъсках в ухото й:

— Стига ми толкова, вече не мога да търпя това, ще бягам. Ще ти дам един сребърен шилинг за дрехите ти. Можеш да кажеш, че съм ги откраднала, и никой няма да се усъмни и да почне да те разпитва.

— Два шилинга — каза тя на мига.

— Съгласна съм — казах. — Дай ми ги, и ще ти донеса парите.

Тя започна да рови под възглавницата за ризата и полата си.

— Само роклята и пелерината — наредих, сгърчвайки се отвратено при мисълта да облека кралицата на Англия в гъмжащо от въшки бельо. Тя ги направи на вързоп, който завърза с шапчицата си, и аз се отправих с леки стъпки надолу към стаята на лейди Мери.

— Ето — казах. — Струваха ми два шилинга.

Тя намери монетите в кесията си.

— Няма обувки.

— Моля ви, носете собствените си обувки — казах настойчиво. — Бягала съм преди, зная какво е. Никога никъде няма да стигнете с обувки на заем.

При тези думи тя се усмихна.

— Побързай — беше всичко, което каза.

Изтичах обратно горе с двата шилинга, а после намерих Том, коняря на Джон Хъдълстоун, и го изпратих долу в конюшните да приготви конете. Промъкнах се до пекарната точно до кухненската врата, и открих, както се бях надявала, цял куп хлебчета, изпечени снощи в топлата пещ. Натъпках джобовете на панталоните и на жакета си с половин дузина от тях, така че заприличах на магаре с дисаги, а после се върнах в къщата.

Лейди Мери беше там, облечена като слугиня, спуснала качулката над лицето си. Вратарят спореше, тъй като не желаеше да отвори вратата на конюшните заради някаква прислужница. Тя се обърна с облекчение, когато ме чу да се приближавам с леки стъпки по големите каменни плочи.

— Хайде — обърнах се с успокоителен тон към мъжа. — Тя е слугиня на Джон Хъдълстоун, неговият коняр чака. Той ни каза да тръгнем на развиделяване. Трябва да се върнем в Состън Хол, и ще си изпатим, ако закъснеем.

Той възропта, че нощни посетители смущавали съня на един благочестив християнски дом, а после пък разни хора тръгвали рано; но отвори вратата, и лейди Мери и аз се промъкнахме през нея. Том ни чакаше в двора, като държеше един едър ловен кон с допълнително седло на гърба и друг кон за мен. Щеше да се наложи да изоставя предишното си конче — пътуването щеше да е тежко.