Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Какво означава това? — попитах, като се изправих с усилие.
Тя ме погледна, без да ме вижда.
— Означава, че Нортъмбърланд е тръгнал срещу мен. Първо не ме предупреждава колко болен е брат ми. После нарежда на свещениците да не споменават Елизабет и мен в молитвите, в следващия момент ще им нареди да споменат друг — новия наследник на краля. После, когато клетият ми брат издъхне, те ще ме арестуват, ще арестуват Елизабет, и ще поставят на престола своя мним принц.
— Кого? — попитах.
— Едуард Кортни — каза тя решително. — Братовчед ми. Той е единственият, когото Нортъмбърланд би избрал, тъй като не може да постави на трона собствените си синове.
И тогава разбрах. Видях отново сватбеното пиршество, бялото лице на лейди Джейн Грей, синините по шията й, сякаш някой я беше стиснал за врата и я беше разтърсил, за да й внуши амбицията си.
— О, но той има кого: лейди Джейн Грей — казах.
— Току-що омъжена за Гилфорд, сина на Нортъмбърланд — съгласи се лейди Мери. Направи кратка пауза. — Не бих предположила, че ще се осмелят. На майка й, моята братовчедка, ще й се наложи да отстъпи, ще трябва да отстъпи претенциите си на дъщеря си. Но Джейн е протестантка, а бащата на Дъдли държи ключовете на кралството. — Тя се изсмя дрезгаво. — Боже мой! Тя е такава протестантка. Тя е по-убедена протестантка дори от Елизабет, а за това трябва да са били нужни доста старания. Чрез демонстрирането на протестантската си вяра успя да се добере до завещанието на брат ми. С протестантската си вяра тя си проправи път до държавната измяна, да й прости Господ, горката малка глупачка. Те ще я вземат и ще я унищожат, бедното момиче. Но първо ще унищожат мен. Ще им се наложи. Да ми отнемат молитвите на моя народ е само първото нещо. След това ще ме арестуват, после ще се появи някакво обвинение, и ще бъда екзекутирана.
Бледото й лице внезапно пребледня още повече и я видях как залитна.
— Боже мой, ами Елизабет? Той ще ни убие и двете — прошепна тя. — Ще му се наложи. В противен случай както протестантите, така и католиците могат да вдигнат бунтове срещу него. Той трябва да се отърве от мен, за да се отърве от храбрите мъже, които изповядват истинската вяра. Но трябва да се отърве и от Елизабет. Защо им е на протестантите да следват кралица Джейн и едно оръдие на чужди интереси като Гилфорд Дъдли, ако могат да имат Елизабет за кралица? Ако аз умра, тя е следващата наследница, наследница от протестантската вяра. Той сигурно планира да скалъпи някакво обвинение в държавна измяна срещу нас двете — не е достатъчно да бъде срещу едната от нас. Елизабет и аз ще сме мъртви, преди да са изтекли три месеца.
Тя се отдалечи на две крачки от мен, а после се обърна и се върна отново.
— Трябва да спася Елизабет — каза тя. — Каквото и друго да се случи, трябва да я предупредя да не отива в Лондон. Трябва да дойде тук. Те няма да ми отнемат трона. Не съм стигнала толкова далече и не съм понесла толкова много неща, та да ми отнемат страната, и да я хвърлят в грях. Няма да се проваля сега.
Тя се обърна към къщата.
— Хайде, Хана! — подхвърли през рамо. — Ела бързо!
Тя писа на Елизабет, за да я предупреди, писа да поиска съвет. Не видях нито едно от двете писма: но онази нощ взех ръкописа, който лорд Робърт ми беше дал, и като използвах писмото на баща ми за основа на кода, внимателно написах съобщението.
М. е много разтревожена, че името й е пропуснато по време на молитвите. Смята, че лейди Дж. ще бъде определена за наследница. Писа на Елиз, да я предупреди. И на исп. посланик за съвет.
После спрях. Беше тежка работа да превръщам всяка буква в друга, но исках да напиша нещо — ред, дума — с което да му напомня за себе си, да го подтикна да ме повика обратно в двора. Някакъв ред, нещо простичко, което той щеше да прочете и да се сети за мен — не като за негова шпионка, не като за шут, а като за мен, самата мен, едно момиче, което беше обещало да му служи, отдавайки му цялото си сърце и душа от любов.
„Липсвате ми“ — написах, а после задрасках написаното, без дори да си правя труда да го шифровам.
„Кога мога да се върна у дома?“, беше сполетяно от същата съдба.
„Уплашена съм“, беше най-искреното от всички признания.
Накрая не написах нищо: не можех да се сетя за нищо, което щеше да насочи вниманието на лорд Робърт към мен, докато момчето крал умираше, а собствената му млада, бледа снаха пристъпваше към трона на Англия и въздигаше фамилията Дъдли до пълно величие.
После нямаше какво друго да правим, освен да чакаме новината за смъртта на краля да дойде от Лондон. Лейди Мери изпращаше и получаваше свои лични тайни съобщения. Но приблизително на всеки три дни тя получаваше писмо от херцога, което й съобщаваше, че хубавото време върши работата си и кралят се поправя, че треската му е преминала, че болките в гърдите му не са толкова силни, че бил назначен нов лекар, който хранел големи надежди, че кралят ще оздравее до средата на лятото. Гледах как лейди Мери изчита тези оптимистични съобщения по веднъж, виждах как очите й се присвиват леко в неверие. После ги сгъваше, прибираше ги в едно чекмедже на писалището си, и не ги поглеждаше никога повече.