Шутът на кралицата

— Затвори си очите — каза тя.

Доспа ми се, докато тя ме държеше.

— Не съм шпионин — казах.

Пръстът й докосна устните ми.

— Тихо — каза тя. — Зная, че работиш за семейство Дъдли. И знам, че си добро момиче. Кой би могъл по-добре от мен да разбере един живот, оплетен в сложни обещания за вярност? Не е нужно да се боиш, малка Хана. Разбирам.

Почувствах нежното й докосване по косата си: тя навиваше около пръста си късо подстриганите ми къдрици. Почувствах как очите ми се затварят, а стегнатите мускули на гърба и врата ми се отпускат, когато осъзнах, че с нея съм в безопасност.

Лейди Мери, от своя страна, беше далече в миналото.

— Някога правех така, когато Елизабет спеше следобед — каза тя. — Отпускаше глава в скута ми, а аз й сплитах косите, докато спеше. Тя имаше коси с цвета на бронз, бакър и злато, всички цветове на златото в една къдрица. Беше такова хубаво дете, притежаваше онази бляскава невинност на децата. А аз бях само на двайсет. Имах навика да се преструвам пред себе си, че тя е моето дете, и че съм щастливо омъжена за човек, който ме обича, и че скоро ще имаме друго бебе — син.

Седяхме мълчаливо в продължение на дълги минути, а после чух вратата на къщата да се отваря с трясък. Изправих се и седнах. Видях как една от придворните дами на лейди Мери изхвръкна от сенчестата вътрешност на къщата и се заоглежда като обезумяла, търсейки я. Лейди Мери помаха с ръка и момичето се приближи тичешком. Беше лейди Маргарет. Когато се приближи, почувствах как стойката на лейди Мери става по-изправена, гърбът й се изопна, тя се овладя, за да чуе новината, която бях предсказала. Щеше да остави компаньонката й да я намери тук, седнала в своята английска градина, с шута, задрямал до нея, и щеше да посрещне новината, че е провъзгласена за наследница, с думи от Псалмите, които си беше подготвила. Сега ги прошепна:

— Това стана от Господа, и е дивно в очите ни.6

— Лейди Мери! О!

Момичето беше почти онемяло от желанието си да разкаже какво е станало, и задъхано от тичането:

— В църквата, току-що…

— Какво?

— Не се помолиха за вас.

— Не са се помолили за мен?

— Не. Молиха се за краля и неговите съветници, по същия начин, както винаги, но там, където в молитвата се казва: „и за сестрите на краля“, те ви пропуснаха.

Ясният поглед на лейди Мери бързо обходи лицето на момичето:

— И двете ни? Също и Елизабет?

— Да!

— Сигурна ли си?

— Да.

Лейди Мери се изправи на крака, с присвити от тревога очи.

— Изпратете мистър Томлинсън в Уеър, кажете му да отиде оттам при епископ Стортфорд, ако е необходимо, кажете му да събере сведения от другите църкви. Да види дали това се случва навсякъде.

Момичето направи реверанс, събра полите си и изтича обратно в къщата.