Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Е, смятах да ги продам всичките по eBay — сопна му се Клеъри.
— Да ги продадеш къде?
Клеъри мило му се усмихна.
— На едно митично място с огромна магическа сила.
Джейс изглеждаше объркан, после сви рамене.
— Повечето митове са истина, поне донякъде.
— Започвам да го осъзнавам.
Завесата от мъниста отново се размърда и главата на Мадам Доротея се появи.
— Чаят е сервиран — каза тя. — Не стойте тук като магарета. Заповядайте в приемната.
— И приемна ли има? — попита Клеъри.
— Разбира се, че има приемна — каза Доротея. — Къде иначе ще си каня посетителите?
— Само да оставя шапката си на иконома — каза Джейс.
Мадам Доротея му хвърли мрачен поглед.
— Ако беше и наполовина толкова духовит, колкото си мислиш, че си, момчето ми, щеше да си два пъти по-духовит. — Тя мина отново през завесите, като нейното високо „Хмф!“ бе почти заглушено от подрънкването на мънистата.
Джейс се навъси.
— Не съм съвсем сигурен, че схванах мисълта й.
— Така ли? — рече Клеъри. — Според мен тя се изрази пределно ясно. — Тя мина през мънистените завеси, преди той да успее да отговори.
Приемната беше толкова слабо осветена, че Клеъри трябваше да мигне няколко пъти, за да свикнат очите й. На мъждивата светлина се очертаваха черни кадифени завеси, които покриваха цялата лява стена.
Препарирани птици и прилепи бяха провесени от тавана на тънки въженца, като на мястото на очите бяха поставени тъмни мъниста. Подът беше покрит с оръфани персийски килими, от които при всяко стъпване се вдигаше прах. Около ниска маса бяха подредени група обемисти фотьойли, в единия край на масата имаше тесте карти Таро, вързани с копринена панделка, а в другия — кристална топка върху златна поставка. В средата на масата имаше сребърен чаен сервиз, подреден като за гости, кокетна чиния, пълна със сандвичи, син чайник, от който излизаше тънка струя пара, и две чаши за чай върху същите чинийки, поставени грижливо пред два от фотьойлите.
— Уау — извика тихо Клеъри. — Изглежда страхотно. — Тя седна в един от фотьойлите. Почувства се удобно в него.
Доротея се усмихна, очите й блестяха дяволито.
— Да ви налея чай — рече тя, като повдигна чайника. — Мляко? Захар?
Клеъри погледна крадешком Джейс, който бе седнал до нея и бе придърпал чинията със сандвичите към себе си, за да я огледа по-добре.
— Захар — каза тя.
Джейс сви рамене, взе си сандвич и остави чинията. Клеъри внимателно го наблюдаваше как отхапва. Той отново сви рамене.
— Краставички — рече той в отговор на нейния поглед.
— Според мен сандвичите с краставички са много подходящи за чай, не мислите ли? — осведоми се Мадам Доротея, без да се обърне конкретно към някого.
— Не обичам краставички — каза Джейс и подаде остатъка от сандвича си на Клеъри. Тя отхапа от него — беше идеално подправен с майонеза и пипер. Стомахът и блажено замърка при вкусването на първата храна след онези бурито, които ядоха със Саймън.
— Краставички и бергамот — каза Клеъри. — Има ли нещо друго, което мразиш и за което е добре да знам?
Джейс погледна към Доротея над ръба на чашата си.
— Лъжците — каза той.
Старицата спокойно остави чайника.
— Можеш да ме наричаш лъжкиня колкото си искаш. Така е, не съм вещица. Но моята майка беше.
Джейс отпи от чая си.
— Това е невъзможно.
— Защо да е невъзможно? — полюбопитства Клеъри, като на свой ред също отпи от чая си. Той беше горчив и силен на вкус.
Джейс въздъхна.
— Защото те са полухора-полудемони. Всички вещици и магьосници са хибриди. И тъй като са хибриди, не могат да имат деца. Стерилни са.
— Като мулетата — каза замислено Клеъри, като си спомни за уроците в часовете по биология. — Мулетата са стерилни хибриди.
— Смайваш ме с познанията си по животновъдство — каза Джейс. — Всички долноземци имат демонска кръв в себе си, но само магьосниците са деца на демони. Затова те са и най-могъщи.
— Вампирите и върколаците… нали и те са нещо като демони? А феите?
— Вампирите и върколаците са възникнали в резултат на болести, донесени от демоните от собствените им измерения. Повечето демонични болести са смъртоносни за хората, но при определени обстоятелства те предизвикват промени в инфектираните, без реално да ги убиват. А феите…