Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Послушно и по навик седнах в поза лотос още щом тя заговори, а след няколко секунди и Клермон направи същото.
— Време е да затворите очи. — Амира взе мъничко дистанционно и от пода и стените се разнесоха тихите акорди на музика за медитация. Звучеше ми като нещо от Средновековието. Един вампир доволно въздъхна.
Очите ми блуждаеха по гипсовите пластики по стените на някогашната главна зала.
— Затворете очи — предложи отново тихо Амира. — Трудно е да се освободим от тревогите, фиксациите и егото си. Затова сме тук тази вечер.
Думите ми бяха познати — чувала бях подобни и преди, в други школи по йога — но в тази зала те придобиваха ново значение.
— Тази вечер сме тук, за да се научим да управляваме енергията си. Непрекъснато се мъчим да сме нещо, което не сме. Освободете се от това желание. Отдайте заслуженото на истинската си същност.
Амира ни показа няколко леки разтягания и ни накара да застанем на колене, за да загреем гръбнаците си преди да ни накара да застанем в поза куче, гледащо надолу. Задържахме се в тази асана, вдишахме и издишахме няколко пъти, а след това приближихме длани към краката и се изправихме.
— Почувствайте как стъпалата ви пускат корени в земята — каза ни тя. — И заемете поза планина.
Съсредоточих се върху краката си и усетих неочаквано бутване от пода. Очите ми се уголемиха.
Амира започна да ни показва виняса упражнения. Вдигнахме ръце към тавана, след това прилепихме пак длани до стъпалата си. Изправихме се до половина, гърбовете ни се оказаха успоредни на пода. Свихме се и изнесохме краката си назад, като в поза за лицеви опори. Десетки демони, вампири и вещици извиваха грациозно телата си. Продължавахме да се навеждаме и изправяме, да вдигаме ръце, да докосваме внимателно длани. След това Амира ни остави сами да си определим ритъма. Натисна копче на дистанционното и мелодичен кавър на песента на Елтън Джон „Rocket Man“ изпълни залата.
Странно, но музиката беше напълно подходяща за това, което правехме, и аз изпълнявах движенията в ритъма й, като дишах равномерно и се подчинявах изцяло на указанията. След като започнахме да изпълняваме асаните за трети път, енергията в помещението се промени.
Две вещици и един вещер се понесоха на около педя над дървения под.
— Стойте на земята! — нареди с равен глас Амира.
Двете безмълвно стъпиха обратно на пода. Вещерът трябваше да се гмурне с главата напред, но дори тогава дланите му докоснаха дървените дъски преди краката му.
Демоните и вампирите се затрудняваха с ритъма. Някои от демоните се движеха толкова бавно, та се чудех дали не са залепнали. Вампирите пък имаха обратния проблем — мощните им мускули се свиваха и разпускаха прекалено енергично.
— Внимателно — наставляваше Амира. — Няма нужда да бързате и да се напрягате.
Постепенно енергията в залата се нормализира. Амира ни показа серия от асани, изпълнявани в изправено положение. В тях вампирите бяха в стихията си, можеха да ги задържат минути наред без никакво усилие. Скоро престанах да се тревожа с кого съм и дали съм във форма за това занимание. Съществуваше само настоящият момент и движенията, които изпълнявах.
Когато отново седнахме на пода за упражнения за гърба и за гъвкавост, всички в залата бяха плувнали в пот — освен вампирите, които дори не изглеждаха леко задъхани. Някои изпълняваха смъртоносни баланси на ръце, но аз не бях сред тях. Клермон обаче беше. По едно време ми се стори, че се подпира на пода само на ухото си, а цялото му тяло е напълно изправено.
Най-трудната част от всяко занимание за мен беше последната асана за релаксация — савасана. Беше ми почти невъзможно да лежа неподвижно по гръб. Тревожността ми нарастваше още повече заради факта, че за всички други това беше съвсем лесно. Полагах всички усилия да не трепна, затворила очи. Между мен и вампира се чу звук от стъпки.
— Даяна — прошепна Амира, — тази поза не е за теб. Преобърни се на една страна.
Веднага отворих очи. Взрях се в големите черни очи на вещицата, ужасена, че някак си е успяла да разкрие тайната ми.
— Свий се. — Бях озадачена, но направих каквото ми каза. Тялото ми веднага се отпусна. Тя ме потупа леко по рамото. — И си дръж очите отворени.
Бях се обърнала към Клермон. Амира намали осветлението, но блясъкът на кожата му ми позволяваше да различавам чертите му.