Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
В миг мощен кикот разпори тишината. Смеховете гръмнаха като пукот на картечница и оглушиха корията. Ехото излетя към върха и потъна в падината зад склона.
— Ти, приятел, не си ли хващал лопата? — Роко усети върху рамото си тежката длан на мъжа с набразденото от шарката лице. Отдръпна тялото си и потърси погледа на Гаврил.
Герев се бе навел и опитваше да сглоби инструмента. Мъжете около него се държаха за коремите, превивайки се от зъл, неприятен смях. Лицата им бяха изкривени, кикотът — груб, жестовете — заплашителни.
Роко огледа групата. Не можеше да проумее как човек с неговия социален статус бе попаднал сред тази сган? Не разбираше как изобщо се бе забъркал в тази гнусна история. Беше му трудно да предвиди и дали ще успее да излезе чист от нея.
Той огледа отново скупчилите се край него мъжаги. Бяха събрани от кол и въже. Груби мъже с обветрени лица и сурови нрави. Делникът бе оставил върху чертите им клеймото на къртовски труд, лишения и грижи.
Някъде зад гърба му долетя бръмчене. Звукът приличаше на валяк, който мачка всичко по пътя си. В миг гласовете утихнаха, кикотът замря. От мрака изплува сянката на гигантско движещо се чудовище.
— Настъпи и твоят час, приятел — шепотът опари ухото му. Роко извърна глава. Очите на Дарко блестяха в тъмното. В тях Роко Рочели съзря омраза и смразяващо кръвта желание за мъст.
43
Найла Фурера заключи вратата на кабинета и забърза по тихия коридор. След малко по пейките щяха да накацат любимите гълъбчета. Старци, които не изпускат ден, без да получат подробна картина за състоянието на кръвното си. Лели и чичовци, които от години влачат хомота на едни и същи болежки. Недочуващи столетници, които настояват да им бъде изписано хапче за слух. Недовиждащи баби и дядовци, които на осемдесет бяха решили, че е време да прогледнат.
Имаше и такива, които се оплакваха, че на шейсет не се хранят така обилно, както на тридесет. Други не се примиряваха с факта, че не работят по осемнадесет часа на ден, както, когато са били на четиридесет. Най-достойни за съчувствие обаче бяха онези, които искрено страдаха, че вече не могат да пият толкова, колкото на младини.
Найла намираше, ако не лек, то поне ободрителна дума за всеки. Търпеливо изслушваше оплакванията, изписваше илачи, изричаше съвети. И винаги отпращаше пациентите с надеждата, че няма да ги види поне в близките няколко дни. Тези надежди, обаче, се оказваха твърде безплодни, тъй като на следващата сутрин обичайните посетители пристигаха отново, нарамили кошници с яйца, бидони с мляко или някоя току-що оскубана кокошка. Даровете бяха предназначени за младата докторица, от която селяните очакваха да сложи край на болките, да изцери недъзите и да прогони терзанията им.
Найла стигна до дъното на коридора и се огледа. Измъкна връзката с ключове и набута крайния в ключалката. Вратата се открехна и докторката хвърли бърз поглед през рамо. Промуши стройното си тяло през пролуката и затвори безшумно. Облегна гръб върху вратата и стисна очи.
Вече трети ден се промъкваше като крадец. Пристигаше преди изгрев-слънце и се изнизваше на пръсти. Нямаше представа докога ще продължи играта на криеница. Не искаше да мисли какво ще се случи, ако я усетят. Делийски беше започнал да се навърта наоколо и непрекъснато душеше, оглеждаше, разпитваше.
Найла щракна ключа върху стената и неоновата светлина заля помещението. Тя присви очи. Пое дълбока глътка въздух и доближи до тясното болнично легло.
Гледката беше потискаща. Фурера отметна завивката. Измъкна от шкафа малко матово шишенце и наля няколко капки разтвор във висока прозрачна чаша. Разклати стъклото и повдигна сместа към светлината.
Поредната доза. Ако продължаваха с това темпо, изходът можеше да е фатален. Въпреки това Гаврил не търпеше възражения. Никой не биваше да узнае. Да види. Да се усъмни.
Докторката чу тропването на външната врата. По дяволите! Тези хора нямаха елементарно чувство за такт. Пристигаха по тъмно и висяха в коридора, докато чистачката не ги прогони като нахални псета, които вечно се свират на топло.
Найла се огледа трескаво. Разполагаше с по-малко от минута, за да се измъкне незабелязано. Знаеше, че точно толкова е необходимо на посетителя да изкачи стълбите.
Беше отмерила всяко движение. Действаше бързо, ловко и безшумно. Когато приключи, остави чашата на място. Заключи шкафа и метна отново завивката върху непомръдващото тяло. Огледа помещението и изгаси лампата. Постави длан върху дръжката на вратата.