Империя в черно и златно

Магнити, всичко зависеше от магнитите — върховата технология в занаятчийската професия напоследък. Това тук изискваше инженерна прецизност, която би била невъзможна допреди десетина години, но истината беше, че магнитната сила можеше да направи кажи-речи всичко, когато я приложиш правилно върху метални компоненти. Преди няколко години един от майсторите в Академията беше създал първия магнитен арбалет, който работеше на принципа на обикновената индукция и изстрелваше метална стрела по-бързо и по-далеч от всяка тетива. Оттогава Тото мечтаеше за това оръжие или за някое от скъпите негови копия, които скоро след това стигнаха и до оръжейния пазар. Уви, цената им беше непостижима.

— По-добре да се прибирате вече — каза един от техниците. — Капитанът сигурно всеки момент ще ни издигне.

Тото се канеше да попита дали не може да поостане все пак, да види как летището и градът се смаляват, а сухата местност се превръща в опърпана карта, но другият механик го изпревари:

— Да бе. Винаги се появява някой окъснял. Човек ще си помисли, че при такъв модерен и скъп кораб ще е различно, но… ето, гледай.

Тото погледна надолу и наистина, буквално под краката им прииждаха осородни.

Шестима осоиди, двама в поръбените със златен кант туники, които минаваха за цивилно облекло, останалите — с бронята от хоризонтални метални ленти, която беше на въоръжение в армията им. Качваха се на кораба по подвижната платформа.

Тото се стресна не на шега и едва не изпусна релсата над мостика, после пое по най-бързия начин назад към отворения люк. Придвижването не беше лесно по тесния мостик над бездната дори с помощна на вроденото му Изкуство, което вливаше сила и стабилност в краката и ръцете му, но колкото и да бързаше, нямаше как да се върне при приятелите си преди осоидите да са ги видели. Когато най-сетне стигна до каюткомпанията, осородните тъкмо влизаха и не му остана друго, освен да наблюдава отстрани реакцията на другарите си. Че подскочи и зяпна безпомощно, усмивката на Салма се задържа, но напрежението му беше видно, само Тиниса изглеждаше напълно спокойна, отпусната небрежно на мястото си. Дори се усмихна приканящо на водача им. На фона на тази усмивка очевидната паника на Че остана незабелязана.