Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Реших.
Накоя се наведе напред, внезапно притеснена. Мара дори не бе погледнала списъка, който дойката бе продиктувала на писаря. Момичето се обърна и се втренчи в очите й.
— Ще се омъжа за син на лорд Анасати.
4.
Гамбит
Гонгът удари.
Ехото отекна в голямата зала на Анасати. По стените висяха древни бойни флагове и миришеше на старо лакирано дърво и поколения интриги. Сводестият таван бе потънал в толкова дълбоки сенки, че свещите не можеха да ги прогонят. Събраните слуги и придворни стояха като статуи и не издаваха и звук.
На издигнатия подиум седеше лорд Анасати, облечен в официалната си роба. По челото му, под тежката церемониална шапка, беше избила пот. По кокалестото му лице обаче не се виждаха следи от неудобство, въпреки че тежката дреха беше направо задушаваща в обедната жега. Гърдите му бяха стегнати с алени и жълти пояси, които ограничаваха дишането му, панделките им стърчаха над раменете и от двете страни на гърба му като крила. Слугите трябваше да ги наместват при всяко мръдване. В едната си ръка държеше дълъг извит скиптър, чиито корени се губеха в древността, знак за превъзходството му като Управляващ лорд. На коленете му лежеше древният стоманен меч на Анасати — реликва, отстъпваща по ценност само на семейното натами. Предаваше се в рода от баща на син и датираше от времената на златния мост, когато народът им бе пристигнал на Келеуан. Беше тежък и го убиваше, но това бе една от многобройните неприятности, които трябваше да изтърпи в очакване на онова досадно момиче Акома. Беше горещо като в пещ, защото според традицията залата трябваше да е затворена до официалното пристигане на годеницата.
Текума, лорд на Анасати, наклони леко глава и Първият съветник Чумака побърза да се наведе към него.
— Още колко? — прошепна лордът нетърпеливо.
— Съвсем скоро, господарю. — Преданият съветник се въртеше като нервен гризач. — Гонгът удари три пъти: щом носилката на Мара стигна външната порта, когато влезе в главното имение и сега, когато влезе в двора. Четвъртият гонг ще прозвучи, щом застане пред светлата ти личност, господарю.
Лорд Анасати беше раздразнен от тишината и искаше музика.
— Помисли ли за това, за което те питах?
— Разбира се, господарю. Твоето желание е мой копнеж. Измислих няколко подходящи обиди, с които да отвърнем на наглостта на оная кучка от Акома. — Съветникът облиза устни. — Да поиска сина ти Джиро за консорт… това е брилянтен ход. — Лорд Анасати изгледа съветника си любопитно, шапката му се килна наляво и слугите се засуетиха зад него, докато наместят всичко както трябва. Чумака продължи коментара си: — Брилянтно, ако имаше дори минимална надежда за успех. Брак с един от синовете ти ще те обвърже в съюз с Акома. Това ще пренасочи ресурсите ти към тяхната защита, а онази вещица ще може да се заеме изцяло с лорд Минванаби.
При споменаването на Минванаби лорд Анасати изкриви устните си с отвращение.
— Бих се омъжил лично за нея, ако смятах, че има дори мизерен шанс да победи този джагуна в Играта на Съвета. — Намръщи се при споменаването на отвратително миришещия мършояд, след това ръката му се сви около скиптъра и той продължи да размишлява на глас: — Но какво се надява да спечели тя? Сигурно знае, че няма да й позволя да вземе Джиро за консорт. Акома е единствената фамилия, по-стара от моята, освен Петте велики. Ако се затрие и по някакъв шанс една от Великите пропадне…
Чумака довърши дългогодишната мечта на своя лорд.
— Тогава Анасати ще стане една от Петте велики.
Текума кимна.
— И един ден някой от моите наследници може да се издигне до Военачалник. — Той хвърли поглед наляво, където тримата му сина чакаха на малко по-нисък подиум.
Най-близо до баща си седеше Халеско, наследник на мантията на Анасати. До него беше Джиро, най-умният и способен от тримата, очакващ да се ожени за някоя от дузината дъщери на Велики лордове, може би дори за дете на императора, с което да донесе нов могъщ политически съюз. Накрая се беше изгърбил Бунтокапи и чоплеше мръсотията под ноктите си.
Лорд Анасати погледна буцестата фигура на най-малкия си син и прошепна на Чумака:
— Нали не вярваш, че по някаква сляпа прищявка на съдбата ще поиска Бунто?
Съветникът повдигна тънките си вежди.
— Според нашите проучвания тя е умно момиче, макар да й липсва опит. Ако поиска за консорт Бунто… ще покаже повече интелект, отколкото очаквам.
— Интелект ли? Като поиска Бунто за консорт? — Текума се размърда от учудване и панделките на гърба му се разместиха, което предизвика ново суетене на слугите. — Да не си си загубил ума?