Дъщеря на Империята

— Новите композиции на музикантите ми допаднаха. А сега целият ден е опропастен. Не може ли да изсвирят нещо бързо, докато Мара пристигне?

Чумака поклати глава и от носа му капна капка пот.

— Господарю, ако нарушим етикета, само лейди Акома ще спечели от обидата. — Съветникът беше по-търпелив от господаря си, но дори той се чудеше защо свитата на момичето се бави толкова в централния двор, така че се обърна към най-близкия слуга и прошепна: — Виж каква е причината за забавянето.

Мъжът се поклони и се измъкна през една странична врата. След малко се върна и доложи:

— Лейди Акома е пред вратите, господарю.

Чумака започна да губи търпение.

— Защо някой не удари гонга, за да може да влезе?

Слугата погледна притеснено към главния вход, до който стояха официално облечените вратари, и направи безпомощен жест.

— Тя се оплакала от жегата и наредила да донесат ароматизирани кърпи и разхлаждащи напитки за нея и свитата й, за да се освежат, преди да се появят, господарю.

Чумака погледна двора на Анасати, който стоеше от цял час в убийствената жега на затворената зала, и започна да преосмисля очакванията си за Мара. Бавенето й може би беше умен ход, който да ядоса противника и да й даде преимущество.

— Добре де, колко време й трябва да изпие чаша вода? — обади се Текума.

— Господарю, искането на лейди Акома ни изненада — отвърна слугата. — Трябва време да се поднесат напитки за толкова голяма свита.

Лорд Анасати и Първият съветник се спогледаха и Чумака попита:

— Колко голяма?

Слугата се изчерви. Беше неграмотен и броеше трудно след двайсет. Все пак се постара да отговори.

— Води пет прислужници и някаква стара жена с висок ранг. Видях и двама офицери с пера на шлемовете.

— Което значи поне петдесет войници. — Текума се наведе към Първия съветник и заговори толкова бързо, че почти засъска: — Доколкото си спомням, ме информира, че целият й гарнизон е по-малко от петдесет.

Чумака примигна.

— Милорд, нашият шпионин при Минванаби твърди, че битката, в която са загинали Сезу и синът му, е унищожила основната сила на Акома.

Слугата се чувстваше неудобно, че чува тези неща, но Чумака нему обърна внимание.

— Нима лейди Акома е посмяла да вземе всичките си бойци със себе си?

Слугата — очевидно желаеше да е навсякъде другаде, но не и тук, изпелтечи:

— Според хадонрата е довела дори повече. За наш срам… — Видя как лорд Анасати настръхва при намека, че недостатъчната подготовка може да донесе загуба на чест, и бързо се поправи: — За срам на твоите бедни служители, господарю, трябвало да остави сто войници на лагер пред границите на имението, защото не сме били подготвени да ги посрещнем.