Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
За дълбоко негово облекчение Чумака му махна да се оттегли. Настроението на лорд Анасати се променяше от раздразнение поради възможната загуба на чест към тревога след осмислянето на чутото.
— Командирът на Акома… — Той раздвижи ръка в кръг, сякаш опитваше да си спомни името. — Кейоке. Опитен ветеран, изобщо не е глупав. Щом Мара води със себе си сто и петдесет воина, поне два пъти повече пазят владенията й. Резервният гарнизон на Сезу трябва да е бил много по-голям, отколкото предполагахме. — В очите му блесна нарастващо раздразнение, което бързо се смени с подозрение. — Нашият шпионин е или некомпетентен, или работи за Минванаби. Ти ме накара да приема човек не от фамилията на такава важна позиция, така че трябва лично да проучиш. Трябва да разберем дали сме предадени. — Жегата и неудобството бяха достатъчно неприятни, но Текума си спомняше колко средства и усилия бе положил, за да внедри шпионин при Минванаби. Очите му се втренчиха в Първия съветник. — Мисля, че може да си ни насочил в лош курс.
Чумака прочисти гърлото си и започна демонстративно да си вее с ветрило, за да скрие устните си от всеки, който можеше да прочете думите му по тях.
— Господарю, моля те, не съди прибързано. Агентът ни служи добре в миналото и е изключително високопоставен. — Направи сервилна пауза и облиза устни. — Много по-вероятно е Мара да е успяла да заблуди лорд Минванаби, което би обяснило защо агентът ни е дал лоша информация. Ще изпратя друг. Той ще потвърди това, което предполагам, или ще донесе новини, че предателят е мъртъв.
Текума се съгласи, като настръхнала птица, която постепенно прибира перушината си. В този момент най-сетне се чу четвъртият гонг. Слугите започнаха да отварят бавно вратите към двора, а Чумака започна древното приветствие към сватовете:
— Приветстваме ви в нашия дом, като светлина и вятър, топлина и дъжд, носител на живот в нашата къща. — Думите бяха древна формалност и въобще не отговаряха на истинските чувства между Анасати и Акома. Но в Играта на Съвета винаги трябваше да се спазват официалните ритуали. Завесите се люшнаха от лек ветрец и лорд Анасати въздъхна с облекчение, така че Чумака продължи по-високо, за да прикрие дребната грешка на господаря си: — Влез, годенице, и кажи кого желаеш. Предлагаме ядене и пиене, топлина и удобства. — Съветникът се усмихна вътрешно. Никой не искаше допълнителна топлина в този ден, а Мара щеше да намери малко удобства при лорд Анасати.
Носачи в сиви роби влязоха през вратата срещу лордския подиум под акомпанимента на барабан. Мара седеше неподвижно на отрупаната с възглавници плоска открита носилка. Музикантите започнаха входната годежна песен — простичката мелодия се повтаряше дразнещо. Придворните на Анасати огледаха слабото момиче начело на впечатляващо натруфената процесия. Момиче, което носеше мантията на една от най-гордите фамилии в империята. И тя; като домакина беше облечена според правилата на традицията. Тъмната й коса беше вдигната с фиби от седеф и скъпоценни камъни, а лицето сякаш бе поставено на нашийник от мъниста. Официалната й рокля в зеленото на Акома беше надиплена, ръкавите стигаха до пода. Въпреки грима и тежкото бродирано облекло момичето не изглеждаше засегнато от помпозността или жегата.
От лявата й страна, на крачка назад, вървеше Накоя, облечена в мантия на Първи съветник на Акома. Отдясно маршируваха трима офицери с прясно лакирани и излъскани брони. На шлемовете им имаше великолепни нови пера. Зад тях в две колони вървяха петдесетима воини, всичките с нови лъскави брони.
Процесията спря пред подиума, зелено петно сред аленото и жълтото на Анасати. Единият офицер остана при бойците, а другите двама съпроводиха носилката на три крачки напред. Слугите смъкнаха товара си и двамата владетели се погледнаха в очите: хилав раздразнен мъж и слабо момиче, пазарящо се за оцеляването си.
Чумака продължи с официалните приветствия:
— Анасати поздравява нашата изтъкната гостенка лейди Акома.
Накоя отвърна, както диктуваше традицията:
— Акома благодари на нашия превъзходен домакин лорд Анасати. — Въпреки възрастта си старицата се държеше под тежестта на официалния костюми и жегата. Гласът й беше ясен, сякаш бе родена за Пръв съветник, а не за дойка.
След размяната на официалните поздрави Текума премина към целта на срещата.
— Разгледахме прошението ти, лейди Акома. — Сред придворните се спусна тишина, защото думите му бяха обидни. Като наричаше предложението за брак прошение, той намекваше, че Мара е с по-нисък социален ранг и от тях зависи дали да я възнаградят, или накажат.