Господарят на войната

— С радост ще дойда — заяви Емрис — наистина.

— Най-малко — добави мрачно Кунеглас, — трябва да убедим младия Мюриг да пусне моята войска през страната си.

Артур се разтревожи.

— Нима може да откаже?

— Такива са сведенията — сви рамене Кунеглас. — Но ако саксите дойдат, Артур, аз ще мина през страната му независимо дали ми е разрешил или не.

— Това значи война между Гуент и Поуис — отбеляза навъсено Артур, — вода в мелницата на саксите.

Той потръпна.

— Защо му трябваше на Тюдрик да се отказва от трона?

Тюдрик бе бащата на Мюриг и макар че бе християнин, той винаги е воювал с хората си на страната на Артур срещу саксите.

Последната червена светлина на запад избледня. За няколко мига света увисна между светлината и тъмнината и после бездната ни погълна.

Стояхме на прозореца, тръпнещи от влажния вятър, и гледахме как първите звезди проблясват между парцаливите облаци. Наедряващата луна бе ниско над южното море и осветяваше ръбовете на голям облак, закрил главата на съзвездие подобно на змия. Нощта се спусна. Настъпи Самейн. Мъртвите идваха.

Няколко огньове осветиха къщите на Дурновария, но околностите бяха съвсем черни, само лунната светлина посребряваше гората по хребета на далечен хълм. Мей Дун бе само едва доловима сянка в тъмнината, черно петно върху черното сърце на мъртвата нощ. Тъмнината се сгъсти, появиха се още звезди и луната засия по-ярко между разпокъсаните облаци. Мъртвите вече се носеха като поток по моста на мечовете и се смесваха с нас, макар че ние не можехме да ги видим, нито да ги чуем, но те бяха тук, в двореца, по улиците, във всяка долина и град, във всяка къща в Британия, а по бойните полета, където толкова много души са загубили земните си тела, мъртвите сигурно бяха безброй като звездите. Даян бе под дърветата в Ърмидс Хол, а потокът от мъртви през моста на мечовете не спираше. Тогава си помислих, че един ден и аз ще дойда в такава нощ да видя децата си и децата на техните деца и техните деца. За вечни времена душата ми ще броди по земята само на Самейн.