Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 58
Перейти на страницу:
        Но предстояло погребение… И тук тя щедрост проявила и с тежки дарове дарила [170] едно абатство, във което били погребани мъжете (Бог да им прибере душите!). Наела после най-добрите лечители и те веднага [175] захванали се да налагат ранения с такива ценни мехлеми, че той постепенно взел по-добре да се усеща. Тя често ходела на среща [180] при него да го ободрява, но без да спре да съжалява за тез, които са умрели113.
Един ден двамата седели във стаята: тя поглед свела, [185] защото мъка я обзела, а той в лицето й се вгледал и рекъл: — Толкова сте бледа и тъжна, мила ми госпожо! Какво ви толкова тревожи? [190] Не се поддавайте сега на черни мисли и тъга! — О, скъпи, — казала му тя — обзета бях от мисълта за тримата… Тях днес ги няма… [195] Не е възможно друга дама тъй да обича четирима барони и в един ден с трима тя да се раздели навеки. А толкова обичах всеки [200] от вас, мой мили, че обзе ме желание в най-близко време да кажа на певец известен за четиримата ви песен да съчини и тя да има [205] надслов: Тъга по четирима114. — Идеята за песен, драга, ми се харесва, но предлагам да бъде тя озаглавена Нещастникът, — със скръб стаена [210] отвърнал той и продължил. — Веднага бих ви обяснил защо: дордето живи бяха, другарите ми изживяха страданието си по вас. [215] Останах да се мъча аз, на своята любов обречен, да ви говоря сутрин, вечер и да ви гледам все пред мен, с напразна вяра някой ден [220] да ви целуна по лицето, да ми усетите сърцето как, страдайки по вас, тупти то. Защо са ми тез дни, които ще изживея в този кът? [225] Те само скръб ще донесат на мен, един човек нещастен. Защо с певеца съпричастен не назовете песента Нещастникът? [230] Тогава тя разбрала, че той има право тъй ревностно да настоява на този свой правдив надслов…
вернуться

113

Ст. 183: Първоначалното поведение на дамата може да се тълкува като илюстрация на встъпителните разсъждения на Мари за влюбчивостта и лекомислието на жените. Скръбта на героинята по тримата убити ухажори говори за по-дълбоки чувства, в които долавяме и трагични нотки.

вернуться

114

Ст. 206: Любовното щастие на героите на Мари е краткотрайно. Писателката обвързва този свой екзистенциален възглед с друг, естетически, за ролята на изкуството като средство за възпоменание и за увековечаване на мимолетното чувство. Освен Нещастникът, показателни „ле“ в това отношение са Славеят и Орловите нокти. Фабулата в тези три „ле“ води до вътрешната необходимост от творчество като сублимация на непълноценно изживяната любов. Този елемент от фабулата влиза в съзвучие и с творческия процес при Мари дьо Франс, която пише, за да увековечи мимолетно преживяното и устно възпятото.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)