Островът на изкушението

— Радвам се.

Дърк въздъхна и взе по още едно питие от подноса на минаващия келнер.

— Най-добрата й приятелка е голямо зло. На Том Наш най-сетне му дойде умът да я прати в Англия. Вече можем да дишаме спокойно.

— За Аврора Наш ли става дума?

— Да. Записали я в английско училище. Не може да не си чела по вестниците. Такава дандания вдигнала по средата на полета, че се наложило да приземят самолета преждевременно.

Бен се приближи и се обърна към Стиви:

— Няма ли да ни запознаеш? — Интересът му беше насочен към безспорно известния й събеседник.

Двамата се здрависаха и само след миг се чу настоятелно шъткане — Линъс Позън се беше изтъпанчил на голямото стълбище с усмивка на червендалестото лице и чаша в ръка.

— Приятели! Това тържество бележи началото на постоянното ми жителство в Лос Анджелис — ход, който от дълго време се канех да предприема. Бих искал да се възползвам от повода и да отправя специален въпрос към най-специалната жена в моя живот. — Той огледа гостите. — Къде е момичето ми?

Биби се запъти към стълбището със замръзнала усмивка. Стъпваше някак несигурно на високите токчета. Линъс й подаде ръка и тя застана до него. Дребното й телце изглеждаше още по-миниатюрно до огромното му туловище.

— Мила — обърна се режисьорът към гостите вместо към Биби, — двамата сме заедно от доста време. Мисля, че си пасваме, пък и старото куче няма да стане по-младо. — От тълпата се разнесоха лицемерни възклицания на несъгласие, но Линъс махна шеговито с ръка и продължи: — Биб, съгласна ли си да ми станеш съпруга? Да станеш госпожа Позън?

Надигна се вълна от одобрителни възгласи.

Биби потърси погледа на Стиви. В него се четеше паника и шок, истински шок. Разнесоха се поздравителни аплодисменти и Линъс вдигна ръката на бъдещата си съпруга, сякаш бяха станали шампиони в някакво състезание.

Биби мигаше слисано.

— Но тя още не е казала да! — прошепна Стиви.

Бен се прозя до рамото й.

— Ще каже, ще каже, нали е Биб.