Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Тялото на Homo sapiens не е адаптирано за подобни задачи. То е подходящо за катерене по ябълкови дървета и преследване на газели, а не за пренасяне на камъни и вода. Гръбначният стълб, коленете, врата и ходилата ни плащат цената. Проучвания на древни скелети показват, че преходът към земеделие донася безброй болести като дископатия, артрит и хернии. Още повече, новият тип труд изисква толкова много време, че хората са принудени да се установят за постоянно до своите посеви с пшеница. Това напълно променя начина им на живот. Не ние одомашняваме пшеницата, а тя нас. Думата „одомашнявам“ произлиза от латинската дума domus, което означава „къща“. Кой живее в къщата? Не пшеницата, a Homo sapiens.
Как тя успява да го убеди да се откаже от приятния си живот и да приеме едно доста мизерно съществуване? Какво му предлага в замяна?
Не му предлага по-добър начин на хранене. Спомнете си, че хората са всеядни маймуни, които се развиват най-добре при наличие на разнообразна храна. Зърнените храни са съвсем малка част от диетата на човека преди земеделската революция. Те са бедни на минерали и витамини, трудни за храносмилане и вредни за зъбите и венците.
Пшеницата не осигурява на човека икономическа сигурност. Животът на селянина е много по-несигурен от този на ловците събирачи. Последните разчитат на множество видове за своето оцеляване и по тази причина могат да преживеят трудни години дори без запаси от храна. Ако от някой от тези видове има твърде малки количества, те винаги могат да се насочат към други. До съвсем скоро земеделските общества разчитат на няколко култивирани растителни вида, за да набавят основната част от приема си на калории. В много области те разчитат дори само на един вид, например на пшеницата, картофите или ориза. Ако годината е твърде дъждовна или посевите пострадат от нашествие на скакалци, или ако бъдат нападнати от паразити, хиляди — дори милиони — селяни измирали.
Пшеницата не може да предложи защита срещу човешкото насилие. Първите земеделци са жестоки толкова, колкото и техните предшественици събирачи, ако не и повече. Земеделците имат повече притежания и по-голяма нужда от земя за обработване. Заграбването на пасбища от съседни общности може да обрече цели селища на глад, така че няма място за компромиси. Когато една група от ловци събирачи е подложена на натиск от по-силни съперници, тя просто се премествала. Това може да е трудно и опасно, но винаги съществува подобна алтернатива. Когато обаче силен враг застраши една земеделска общност, отстъплението означава отказ от полята, къщите и хамбарите. В много случаи това обрича бегълците на гладна смърт. По тази причина земеделците са по-склонни да останат и да се борят докрай.
Много антропологически и археологически проучвания показват, че в земеделските общества с проста структура и без политически формирования отвъд селото и племето насилието е причина за около 15% от смъртните случаи изобщо и 25% от смъртните случаи при мъжете. В съвременна Нова Гвинея насилието е причина за 30% от смъртните случаи при мъже в едно земеделско племенно общество, дани, и 35% в друго — енга. В Еквадор вероятно 50% от възрастните ваорани умират от ръката на друго човешко същество! (Gat, War in Human Civilisation, 130-131; Roberts. Walker and Drew H. Bailey,‘Body Counts in Lowland South American Violence’, Evolution and Human Behavior 34 (2013), 29-34.) С течение на времето насилието започва да се контролира посредством създаването на по-обхватни социални структури — градове, кралства и държави. Но са необходими хиляди години за изграждането на подобни мащабни и ефективни политически системи.
Уседналият живот несъмнено донася на първите земеделци някои непосредствени ползи като по-добра защита срещу диви животни, дъжд и студ. Но за средния човек недостатъците вероятно са повече от ползите. Това е трудно да се разбере от членовете на днешните проспериращи общества. След като ние се радваме на изобилие и сигурност и след като те почиват на основа, положена от земеделската революция, ние сме готови да приемем, че тя е прекрасно събитие и стъпка напред. Но е грешка да оценяваме хиляди години история от съвременна перспектива. Много по-представителна е гледната точка на тригодишно момиченце, умиращо от недохранване в Китай през I в., тъй като посевите на баща му са унищожени. Ще каже ли тя „аз умирам от недохранване, но след 2000 години хората ще имат много храна и ще живеят в големи къщи с климатици, така че моята саможертва си струва“?