Мансардата на бляновете
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542824800
- Переводчик: Екатерина Войнова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мансардата на бляновете». Краткое содержание книги:
„Мансардата на бляновете“ е една история за пътя от преходната страст към вечната и истинска любов, за конфликта между разума и чувствата, за смисъла на изкуството и копнежа по вечността. Тази книга представлява опитът на младия Ремарк да опише с думи онова, което Фриц Шрам нарича „великото То“ – неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой, без да дава отговори, като освобождава човека от нуждата да търси отговори.
„Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ерих Мария Ремарк, като в него читателите могат да прочетат и множество стихове, написани от все още експериментиращия и търсещ своя стил и глас творец. Той започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 г.
Ернест се спря на прага. Широко разтворените му очи жадно поглъщаха разкрилата се пред него картина.
Лана вдигна глава и бавно каза:
— Скъпи мой… люби ми… Така тъгувах по теб… Ела при мен… — и тя му протегни ръце.
Ернест не очакваше това. Той мислеше, че ще го посрещнат с ирония и присмех. Само това не очакваше…
Той се хвърли към нея и падна до краката й.
Нещо се мярна в очите на прекрасната жена, за миг те пламнаха в гордо тържество.
— Ти ще останеш завинаги с мен, любими, нали?
И без да повдигне глава, той простена:
— Да…
И тя се усмихна… Нейната усмивка беше изтъкана от греховност, печал и сладостно томление… И като докосна зеленото покривало, тя покри и него, и себе си.
Единадесета глава
Над мансардата на бляновете сияеха звезди.
Снежна пелена беше закрила таванското прозорче. И в мансардата бе станало още по-уютно и по-печално. Топлата светлина на лампата придаваше на всичко изражение на покой и дори суровата маска на Бетховен гледаше по-весело.
Елсбет пееше. В ъглите се таяха здрачевини, на фона на които загадъчно просветваха раковините и разноцветните камъчета.
Зад прозореца валеше сняг и се чуваше как снежинките се трупаха зад стъклото на прозореца. Чаят приветливо димеше в чашките и картините на стената се усмихваха.
— Кажи, вуйчо Фриц, защо на твоята маса има бели хризантеми? Та това са цветята на мъртвите.
— Не зная. Почувствах желание да ги купя. Те са тъй хубави… знаеш ли, те ми напомнят снега. Те напомнят за много неща. Случих на богат живот… без да се гледа на страданието, животът ми беше богат и прекрасен…
— Защо заговори за това, вуйчо Фриц?
— Цветята ме накараха.
— Днес ти си някак тържествен. Остави мрачните мисли. Помисли за идващата пролет.
— Да, бих искал да преживея още една пролет… да събирам червения мак… червените макове… ослепително лекомислените цветя… и рози… Светът стана по-тих, Елсбет.
— Но и тишината не е лишена от живот.
— Аз не я чувствам. Сякаш се готвя за дълъг сън. Имам едно желание: да умра красиво!
— Вуйчо Фриц…
— Да, дете мое… да умра леко, весело… да премина в небитието без тежки мисли… Краят трябва да бъде такъв, какъвто е и животът, без горест, без радост, пълен с онази лекота, която е била присъща на древна Гърция и в която има всичко: и тържество, и отрицание…
Той взе парче тебешир и написа на масата:
„Краят трябва да бъде радостен.“
— Остави мрачните мисли.
— Как странно е нареден светът, Елсбет. Някога ти дойде при мен да търсиш подкрепа и утеха, а сега ролите са разменени. Ти израсна, Елсбет, и стана жена. В последните месеци ти израсна много. Ернест не ще те познае…
— Ернест… — прошепна тя.
— Отдавна ли не е писал?
— Отдавна.
— Това е временна криза.
— Или край.
— Криза, това е криза, Елсбет.
— Да, вуйчо Фриц.
На стълбата се чуха стъпки. Засипани от сняг, влязоха Паула и Фрид. Паула носеше сняг с намерение да го хвърли върху Фриц, но когато той се предпази, тя го пусна във врата на Фрид.
Фрид започна да разказва за своето приключение със съветничката. Тя решила портретът й да бъде нарисуван в бяла лятна дреха, в профил.
— Помислете само — явява се всеки път, увита в кожи, съпроводена от своята камериерка, която мъкне един куфар. После изчезват зад преградата, за да изскочат оттам в леко моминско облекло. Аз спечелих повече от двеста марки от карикатури, които нарисувах, ползвайки я като модел. Нейното сплуто лице, когато тя се опитва да изрази на него игривост, е изумително. Но все пак тя е славен човек.
И вечерта завърши с общо веселие.
Без да се гледа на белите хризантеми.
Госпожа Хайндорф покани Фриц на разходка. Беше чудесен топъл ден. Но вечерта стана по-хладно и започна да студенее. Като се върна вкъщи, Фриц почувства леко треперене — стана му отвратително.
През нощта се изпоти много, непрекъснато кашляше и призори започна да го тресе. Когато чистачката дойде, той я изпрати за лекар. Лекарят замислен поклати глава.
— Вие имате слаби дробове, господин Шрам — каза той.
— Аз отдавна имам астма — отвърна Фриц.
— Вие живеете усамотен?
— Да.