Аз съм пратеникът
- Автор: Зузак Маркус
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 9789546410276
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пратеникът». Краткое содержание книги:
- Не се притеснявай, Ед. Сто на сто ще разбереш какво се иска от теб. Имам чувството, че вече ти се е случвало.
- Така е - съгласявам се.
- Но трябва да запомниш едно нещо - казва той, опитвайки се думите му да не звучат като поучение. - Имай вяра, Ед.
Взирам се в чашата с кафе, но не намирам такава.
Той ме изпровожда да си вървя и тръгва с мен по улицата. По пътя се натъкваме на любителите на цигари, пари и чужди якета. Отецът ги привиква и казва:
- Слушайте, момчета, искам да ви запозная с Ед. Ед, това са Джо, Греъм и Джошуа.
Стискаме си ръцете.
- А това е Ед Кенеди.
- Приятно ми е, Ед.
- Здрасти, Ед.
- Как е, Ед?
- Искам сега да запомните едно нещо. - Този път гласът на отеца е строг. - Ед е мой личен приятел и няма да крънкате от него цигари и пари. Особено пък якето му! - ухилва се той. - Опичайте си ума. Джо! Това не е редно, ясно ли е? И е пълно безобразие.
Джо се съгласява с готовност:
- Така е, отче.
- Добре. Значи се разбрахме?
Всички кимат.
- Чудесно.
Продължаваме с отеца до ъгъла. Там си стискаме ръцете и си казваме довиждане. Той почти се е изгубил от поглед, когато се сещам за брат му. Хуквам обратно.
- Отче!
Той ме чува и се обръща.
- За малко да забравя! - Спирам на петнайсетина метра от него. - Брат ви.
Той се приближава, но само с поглед.
- Каза ми да ви кажа, че алчността още не го е погълнала.
Погледът му се прояснява и в него се мярка нещо като съжаление.
- Брат ми Тони... - изрича бавно отец О ’ Райли. - Не съм виждал брат си от много време. Как е той?
- Не е зле.
Казвам го с увереност, която сам не мога да си обясня. Но нещо ми подсказва, че това е верният отговор. Мълчим, заобиколени от неловкост и купища боклук.
- Добре ли сте, отче? - питам.
- Добре съм, Ед - отвръща той. - Благодаря ти.
Обръща се и се отдалечава и сега за пръв път не виждам в него свещеника. Не виждам в него дори мъжа. В този момент той е само едно човешко същество, което се прибира ♥ дома си на "Хенри Стрийт".
Контрастът е пълен.
Седим у Марв и гледаме "Спасители на плажа" без звук. Нито сюжетът, нито диалогът ни интересуват.
Слушаме любимата му група, "Рамоунс".
- Може ли да пусна нещо друго? - пита Ричи.
- Да, пусни Прайър - казва Марв. Вече сме свикнали да наричаме дори Джими Хендрикс "Прайър".
Започва "Пурпурна мъгла". Марв се пресеща:
- А къде е Одри?
- Тук съм - казва влизащата в този момент Одри.
- Каква е тая миризма? - смръщва се Ричи. - Позната ми е отнякъде.
Марв обаче знае и насочва обвинително пръст към мен.
- Довел си Портиер, нали?
- Наложи се. Стори ми се много самотен, когато тръгвах.
- Знаеш, че не го искам тук!
Портиер стои пред отворената врата и наднича. И излайва към Марв. Марв е единственият, когото лае.
- Той не ме харесва - заявява Марв.
Ново излайване.
- Защото го гледаш мръсно и постоянно говориш глупости по негов адрес. Той разбира.
Подхвърляме си реплики, докато Одри не слага край на спора, като раздава картите.
- Господа! - подканя ни тя.
Сядаме и аз тегля.
На третото раздаване изтеглям асо спатия.
Отец О ’Райли, мисля си.
- Какво ще правиш в неделя, Марв?
- За какво питаш по-точно?
- Ти как мислиш?
- Много си тъп, Марв - казва Ричи. - Ед просто пита дали в неделя си зает.
Този път обвинителният пръст е насочен срещу Ричи. Марв днес е особено заядлив, защото съм довел Портиер.
- Не започвай и ти, Прайър! - После се обръща към Одри. - Ти също не се обаждай. Одри е смаяна.
- Аз пък какво направих?
- Не само ти, Марв, питам за тримата - намесвам се аз и захлупвам картите на
масата. - Трябва ми помощ.
- За какво? - пита Марв.
Сега и тримата ме гледат и чакат.
- Ами, чудех се дали не можем... - и изстрелвам думите - да идем на църква.
- Моля?
- Защо, какво толкова? - настоявам аз.
Марв се опитва да се съвземе.
- За какъв дявол искаш да ходим на църква?
- Ами, има един свещеник, дето...
- Нали не е някой Харибо^?
- Не е.
- Какво е Харибо? - пита Ричи, но не получава отговор. И понеже не го интересува особено, веднага забравя.
Сега се намесва и Одри, за да внесе малко здрав разум в цялата работа.
- И защо, Ед?
Вероятно е усетила, че асото спатия е замесено.
- Свещеникът е свестен човек и си мисля, че няма да е зле да отидем, та дори и само за майтап.
- А той ще дойде ли? - Марв сочи Портиер.