Прагът на вечността [bg]

На четиридесет години Таня беше недоволна от живота си.

Питаше се какво иска да прави със следващите си четиридесет години и установяваше, че не иска да ги прекара като сподвижница на Василий Енков. Беше изложила на опасност свободата си, за да сподели неговия гений със света, но това не й даде нищо. Реши, че е време да се съсредоточи върху собствените си потребности. Не знаеше какво означава това.

Недоволството й стигна връхната си точка на едно празненство за присъждането на Ленинската литературна награда за мемоарите на Брежнев. Наградата беше смехотворна: трите тома на автобиографията на съветския вожд бяха зле написани, неверни, при това не бяха дело на самия Брежнев, а на други хора. Но писателският профсъюз прецени, че наградата е добър повод за веселба.

В подготовка за празненството Таня вдигна косите си в конска опашка като Оливия Нютън-Джон във филма Брилянтин, който беше гледала на пиратска видеокасета. Новата прическа не я ободри толкова, колкото се беше надявала.

На излизане от сградата Таня се натъкна на брат си във фоайето и му каза къде отива.

— Видях, че твоето протеже Горбачов държа ласкателна реч за литературния гений на другаря Брежнев — каза тя.

— Михаил знае кога да целува нечий задник — отвърна Димка.

— Добра работа свърши като го взе в Централния комитет.

— Той вече имаше подкрепата на Андропов, който го харесва — обясни Димка. — Трябваше само да убедя Косигин, че Горбачов е истински реформатор. — Андропов, председателят на КГБ, все повече се открояваше като водач на консерваторите в Кремъл, а Косигин представляваше реформаторите.

— Не е обичайно да спечели подкрепата и на двете страни — каза Таня.

— Горбачов не е обичаен човек. Приятно прекарване.

Празненството беше в казионните помещения на писателския профсъюз, но бяха успели да се сдобият с няколко каси Багратион, грузинско шампанско. Под неговото влияние Таня влезе в спор с Пьотр Опоткин. Никой не харесваше Опоткин, който не беше журналист, а политически отговорник, но трябваше да го канят по светските сбирки, понеже беше влиятелен и не биваше да го обиждат. Той приклещи Таня и обвинително рече:

— Посещението на папата във Варшава е катастрофа!

Опоткин имаше право. Никой не си бе представял какво ще стане. Папа Йоан Павел II се оказа талантлив пропагандатор. Когато слезе от самолета на военното летище Окенче той падна на колене и целуна полската земя. На другата сутрин снимката беше по първите страници на западните вестници и Таня знаеше — както знаеше и самият папа — че изображението ще се върне в Полша по нелегалните канали. Тя тайно ликуваше.

Даниил, нейният началник, който слушаше разговора, се намеси:

— Докато пътувал за Варшава в открит автомобил, папата бил приветстван от два милиона души.