Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
И последната схватка в купола заглъхна. Пред очите на жалката шепа мъже и Деви с червени ленти оцелелите Шайдо смъкваха дрехите си с вкаменени лица; пленени в битка, те щяха да носят бялото на гай-шайн, дори Шайдо да успееха някак да превземат лагера. Кайриенци и майенци подсигуриха стража за купчината вбесени Стражници и Младоци, смесени с изплашени слуги — почти толкова пленници, колкото беше и охраната. Десетината Айез Седай бяха заслонени от същия брой Аша’ман, носещи меча на Дракона на реверите си. Айез Седай изглеждаха болнави и изплашени. Ранд разпозна три от тях, макар да знаеше името само на Несюне. Не познаваше никого от техните тъмничари Аша’ман. Много от жените, които Ранд сам беше заслонил и повалил, бяха отведени с пленничките — някои от тях вече се бяха свестили, а облечени в черно воини и Вречени със сребърния меч на реверите използваха сайдин, за да завлекат останалите и да ги подредят в същата редица. Някои от тях домъкнаха двете изпаднали в несвяст Айез Седай и онази, кокалестата, която не преставаше да врещи. Когато ги прибавиха към купчината, някои от Айез Седай извърнаха глави и заповръщаха.
Имаше и други Айез Седай, заобиколени от Стражници и държани под зорките очи на мъже в черни палта, макар и незаслонени. Те поглеждаха с безпокойство Аша’ман също като жените под стража. Обръщаха погледи и към Ранд и сигурно щяха да се приближат до него, ако не бяха Аша’ман. Ранд им отвърна с гневен поглед. Аланна беше сред тях — не беше халюцинирал. А спътничките й… Общо бяха девет. Девет! Внезапна ярост забушува извън Празнотата и бръмченето от Луз Терин се усили.
Изобщо не се изненада като видя и залитащия Перин, с окървавено лице и брада, следван от куцукащия Лоиал е огромна брадва, и някакъв светлоок непознат, който приличаше на Калайджия с раираното си червено палто, само дето носеше меч с почервеняло от кръв острие. Ранд едва не се озърна да види дали и Мат няма да изникне отнякъде. Видя обаче Добрайн, спешен и с меч в едната ръка и дръжката на пурпурното знаме на Ранд в другата. Нандера пристъпи до Перин, сваляйки булото си, и още една Дева, която Ранд отначало не позна. Хубаво беше да види Сюлин отново облечена в кадин-сор.
— Ранд — изпъшка Перин, — слава на Светлината, че си жив! Мислехме да направиш Праг да се измъкнем, но всичко се разпадна. Руарк и повечето айилци все още са сред Шайдо, повечето от майенците и кайриенците също, а какво е станало с хората от Две реки или с Мъдрите, не знам. Айез Седай трябваше да останат с тях, но… — Той се подпря на секирата и задиша тежко.
Отвъд преградата се появиха конници, както и айилци с червени превръзки на главите и Деви с червени ленти на ръцете. Преградата задържаше и тях. Щом се появяха, Шайдо връхлитаха отгоре им и ги поглъщаха.
— Освободете купола — заповяда Ранд и чу как Перин въздъхна облекчено, на всичко отгоре! Нима си бе помислил, че Ранд ще остави хората му да бъдат изпосечени? Но и Лоиал също въздъхна. Светлина, какво си мислеха тези двамата за него? Мин замърмори тихо нещо в ухото му. Странно защо, Перин я изгледа много изненадано.
Таим можеше и да е изненадан, но съвсем не бе спокоен.
— Милорд Дракон — каза той, — там отвън все още има неколкостотин жени Шайдо, някои от които доста способни, както изглежда. И то без да споменаваме няколкото хиляди Шайдо с копия. Освен ако наистина не сте решили да проверите дали не сте безсмъртен, съветвам ви да изчакаме няколко часа, докато опознаем това място достатъчно добре, за да направим Прагове с известна сигурност къде могат да се отворят, и после да напуснем. Във всяка битка падат жертви. Аз самият изгубих няколко воини днес, деветима мъже, които трудно могат да се сравняват с каквото и да било количество жалки айилци. Който загине тук, загива заради Преродения Дракон. — Ако беше обърнал малко внимание на Нандера или Сюлин, навярно щеше да посмекчи тона си и да подбере думите си по-грижливо. Двете мълниеносно си казаха нещо на езика на пръстите; изглеждаха готови да го заколят тутакси.
Перин впи жълтите си очи в Ранд, твърдо и същевременно с тревога.
— Ранд, дори Данил и Мъдрите да са се задържали назад, както трябваше, те няма да си тръгнат, докато виждат това. — Той посочи обгърнатия от несекващата пелена мълнии и огън купол. — Ако седим тук, Шайдо рано или късно ще се обърнат срещу тях. Светлина, Ранд! Данил и Бан, и Уил, и Тел… Амис е там отвън, и Сорилея, и… Да те изгори дано, Ранд, за теб вече загинаха повече, отколкото можеш да си представиш! — Перин вдиша дълбоко. — Пусни поне мен. Ако успея да стигна до тях, мога да им кажа, че си жив и здрав и че могат да се оттеглят преди да са ги избили.