Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Фемандерак посочи към Манум:
— Това е човекът, прекарал две опасни години в Брудуо, за да разкрие плановете на Рушителя. Дори тъмниците на Андратан не съумели да го сломят, а наместо това му позволили да научи лично от самия Рушител за плануваното нашествие. Ако не беше неговата дързост, днес дори нямаше да подозираме за черните вълни, заплашващи да залеят границите ни. А моят спасител, този, който не позволи да приключа живота си на дъното на жертвоприносителната яма на уайдузите, е синът му. Казва се Лийт, син на Манум, и в ръката си държи Джугом Арк.
Северняците достигнаха целта си, за да предупредят Съвета на Фалта. Но вашите водители не се вслушаха в думите им, защото сред тях имаше предатели, продали душите си на Брудуо в замяна на обещания за власт или богатства. Сега Инструър се намира в контрола на вражи ръце, които кроят планове да направят града беззащитен пред лицето на кафявите орди. Предателите са готови да захвърлят вашия живот и този на децата ви, стига това да удължи езика им, с който да оближат ботушите на новия си Господар.
Лийт и баща му бяха хвърлени в градската тъмница, но те избягаха, освобождавайки мнозина други. Може би дори и тук има такива, които храбростта им е изтръгнала от плен.
Откъм задните редици се издигнаха утвърдителни гласове. Глави бяха извъртени към тях.
— Известно време те се възползваха от укритията на Ескейн, за да избегнат гнева на покварения Съвет. Заговорниците дори им предложиха помощта си срещу Съвета. Но тъй като приключенците от север не са дошли тук, за да заменят един режим с друг, те отхвърлиха това предложение, за да се отправят наместо това в търсене на Джугом Арк.
Граждани на Инструър! Видно е, че търсенето е било успешно! Лийт Манумсен е първият, държащ Стрелата след стотиците години, в които е останала скрита. Няма да разказвам множеството приключения, страдания и мъки, които изтърпяхме, за да я намерим. Вие знаете какво символизира тя. В състояние сте да разберете значимостта на появата й. Тя наистина е тук, донесла надежда и единство!
Тълпата заликува.
Фемандерак отново апелира за тишина, повдигайки ръце:
— Но още не сме спасени. — Той поспря. — Ако предводителите ни бяха лоялни служители на Фалта, с радост щяхме да предадем Стрелата на тях и да им се доверим да открият начин, по който да я използват срещу настъпващата злина. Но самите те са част от врага, който настъпва. Затова ние сами трябва да съберем армия, която да се възправи срещу Рушителя.
Чуйте! Нас светлината й ни привлича като насекоми. Но аз не вярвам, че Стрелата притежава магия, която самичка да ни обедини. Предстои ни много работа, преди да можем да застанем като един срещу врага, който наближава. Огледайте се! Струър стои срещу Инна, Ескейн се противи на Инструър, северняци и южняци все още се гледат с подозрение. Време е да блъснем встрани нещата, които ни разделят — пари, стари дрязги, зле разбрана лоялност към мястото, където сме родени — и да се обединим под флага на Джугом Арк. Така обединени, ще прогоним предателите и ще съберем армия, която да защити Фалта от омразата и алчността на Брудуо.
Затова бъдете готови! Гответе се! Очаквайте зова на Стрелата, та заедно да влезем в битка!
Фемандерак слезе от импровизираната платформа, сподирян от вълнението на тълпата.
— Силна реч — каза му хауфутът. — Може би това ще постави началото. Ще намерим армията си сред онези, които са били тъпкани от богатите и могъщите.
Останалите от Компанията се струпаха около философа, възхвалявайки ораторското му умение. Приемайки, че за тази вечер всичко е приключило, събраните започнаха да се разотиват, твърде вероятно замислени за предстоящото прибиране сред дъжда, който все така си валеше. Пламъкът на Джугом Арк се отразяваше от локвите и станалите лъскави от влага повърхности, създавайки впечатлението за нов пожар.
Всички бяха забравили Лийт. Той все така стоеше, малко встрани от приятелите си, заобиколен от хиляди лица, по които се отразяваше неестествената светлина на Стрелата. Но никой от тези хора не гледаше към него. Онези, които оставаха, се взираха в светлината, в която виждаха своето спасение. Личността, която носеше Джугом Арк, съвсем спокойно можеше да бъде и поставка за факли.