Среднощен сокол [bg]

Бануин изчака каруците с мъртъвците да се отдалечат и влезе бавно в къщата. Стараеше се да не поглежда към кървавите петна. Щом отвори вратата на стаята, чу гласа на Моригу:

— Ти се показа недостоен за своята Дарба.

Бануин си замълча, вторачи се в безжизнено бледото лице на своя приятел.

— Мъртъв е, нали?

— Не е мъртъв — възрази Моригу, — макар че душата му бе избягала от тази съсипана обвивка. Но би трябвало да е мъртъв. Единият му бял дроб е пронизан, черният дроб — също.

Бануин застана до постелята, на която бяха положили голия Бейн. Раните на гърдите и хълбока бяха зашити, но от тях се процеждаха капки кръв.

— Защо го спаси?

— Един войник на Каменград пожела той да живее, а на мен е отредено да изпълнявам желания. Аз пък бих могла да те попитам защо ти не го спаси? Той е твой приятел.

— Какво можех да направя? Не съм боец.

— Вярно е, не си — натърти Моригу. — В нито един смисъл на думата. Защо се върна? Пропусна кораба, с който да продължиш пътешествието си към извисяващото се величие на Каменград.

Бануин ясно усети презрението в думите ѝ.

— Не знам защо се върнах. — Седна на ръба на леглото и хвана ръката на Бейн. — Защо казваш, че съм можел да го спася?

— Какво те подтикна да не предупредиш Апий, че ще го нападнат? Той можеше да избяга с дъщеря си от тази къща. И сега двамата щяха да са живи, а Бейн не би се опитал да ги защити толкова доблестно.

— Имах видение. Истинско. Не можех да променя нищо.

— Казано от човек със сърце на невестулка! — изсъска Моригу. — Най-добре е да си тръгнеш, Бануин. Бягай в Каменград. Скрий се от всякакви сблъсъци и опасности. Прекарай мижавия си животец улисан в думите и делата на по-достойни от тебе хора.

Бануин отстъпи заднешком към вратата.

— И ти си като другите — измънка просълзен. — За тебе са скъпоценни убийците като Бейн, носителите на гибел. Не можеш да понасяш онези, които се гнусят от насилието и търсят по-добър път.

Моригу се извъртя към него. Бануин искаше да побегне, но се смръзна.

— На слабите духом е присъщо — подхвана тя тихо — да виждат недостатъците си като достойнства, а в чуждите достойнства да съзират само слабост и глупост. Преди няколко дни Бейн рискува живота си, за да спаси кон от придошлата река. Някакъв си кон, Бануин! И защо? Защото е сърцат. Не прахосва живота си в мрънкане за несправедливост. Той живее. Докато пътувахте, ти му завиждаше, че го харесват, че мъже и жени се отнасят към него с топлота, каквато никога не биха проявили към тебе. Ти си казваше, че са глуповати, че се подлъгват по веселата му усмивка. Не беше прав. Те долавяха, че Бейн не е равнодушен и че на него може да се разчита. А в тебе виждаха човек, който мисли само за себе си.