Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Среднощен сокол [bg]
Среднощен сокол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Среднощен сокол [bg]

Электронная книга - «Среднощен сокол [bg]». Краткое содержание книги:

Бейн е копеле на мъжа, когото всички наричат Демонския меч. Заченат в изневяра, той израства отхвърлен от своите сънародници, които се страхуват от него, и отчужден от баща си Конавар. Принуден да напусне земите на риганте, Бейн намира неочаквана утеха и надежда, но тя му е отнета от непобедим наемник на жестока религия. От този ден Бейн живее само за отмъщението и се подготвя за него на окървавените арени в Каменград със същата настървена решителност, с която баща му е стигнал до кралската корона. Не може обаче да стои настрана и от заплахата, която надвисва над неговата родина — империята ще нахлуе отново във владенията на последния непокорен народ. Съдбата на племето риганте и на магическите сиди се крепи на оплетеното кълбо от обич и омраза между син и баща…
Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство! SFX
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 181
Перейти на страницу:

И пак гласът на Руатан зашепна в ухото му:

— Бейн, донеслият гибел в дома на Апий е жив. Казва се Волтан. Казват, че е най-великият боец в целия свят. Видях го да се смее, докато те пробождаше с меча!

Вълната на гнева отми болката. Бейн се бореше да стигне все по-високо, издърпваше се по мъничко през страшните мъки.

Накрая извлече осакатеното си тяло над ръба. Усети хладен повей и се огледа. Стоеше на плоскост от стъкло, широка не повече от няколко стъпки.

— Гордея се с тебе, момче — чу гласа на Руатан.

И Бейн се събуди.

Оранус изчака каруцата за трупове и се намести до коларя. Двама носачи седяха върху празен дървен ковчег отзад. Под ослепителното слънце в чистото небе коларят тръсна юздите и двата коня задърпаха каруцата по улиците.

— Прекрасен ден — каза Оранус.

Мъжът до него — беше от племето сени — го изгледа озадачено, но кимна. Както се подрусваше в каруцата, Оранус зърна старата лечителка от племето да излиза от някаква къща. Подвикна ѝ, но тя май не го чу и кривна към сенките на тясна пресечка. Чу се силно грачене, гарван излетя от един близък покрив и се устреми на север.

— Как се казва тя? — попита Оранус.

— Коя? — не разбра коларят.

— Старата жена, която видяхме.

— Не видях никаква жена, господине.

Каруцата се разклати, когато свърнаха от единствената улица с калдъръм и поеха нагоре по коловозите към къщата на Барус. Спряха до страничната порта и Оранус влезе с носачите, като внимаваше да не настъпва петната съсирена кръв. Спря пред вратата на стаята, за да се подготви духом за трупа на младежа, който щеше да види. Бутна вратата, прекрачи и се закова на място. Единият носач се блъсна в него и смънка извинение.

Бейн седеше в леглото и го гледаше. Оранус се вторачи в зашитите рани и потъмнялата плът около тях. Немислимо беше младежът да е жив. Постоя объркан, пое си дъх и нареди на носачите да го чакат отвън. Доближи леглото, придърпа стол и седна.

— Очаквах да си мъртъв. Белият ти дроб е пронизан от меч.

— Значи вашият хирург си е свършил работата добре — отвърна Бейн немощно.

По брадичката и шията му се виждаше засъхнала кръв.

— Не беше хирургът. Една стара лечителка от племето сени се погрижи за тебе.

— Значи е изкусна лечителка. Къде е онзи, с когото се бих? Хванахте ли го? Той уби Апий и… и дъщеря му.

Оранус виждаше скръбта в очите му.

— Видях го. Той е от Рицарите на Каменград. Носеше заповед за екзекуцията на генерала и семейството му. Нищо не можех да направя. Снощи се качи на кораб, който отплава към Гориаса.

Бейн затвори очи и помълча. След малко каза:

— Ще го намеря.

— По-добре не го търси, младежо. Помисли какво ти се случи първия път.

Оранус свали шлема от главата си. На масата до тях имаше кана с вода и три чаши. Той напълни едната чаша и каза на Бейн:

— Изпий това. Загубил си много кръв.

Младежът отвори очи и посегна към чашата. Трепна от опъването на шевовете. Изпи водата до дъно. Усилието като че ли изчерпа силите му и той се отпусна на възглавницата.

— Трябва да се възстановиш — каза Оранус. — Ще наема милосърдна сестра да се грижи за тебе и ще поръчам да ти донесат храна.

— За какво ти е да го правиш?

— В памет на генерала — отговори капитанът, без да се замисли. — И защото ти направи всичко по силите си, за да го защитиш.

— Кой е Волтан? — попита Бейн.

Оранус въздъхна.

— Бивш гладиатор. Убил е четирийсетина мъже на арената, победил е в още стотина двубоя, които не са били до смърт. Кой ти каза името му?

— Сънувах го… — прошепна Бейн.

Млъкна и Оранус видя, че е заспал. Излезе тихо, плати на носачите и прати единия в болницата да предаде, че хирургът Ралис и милосърдна сестра трябва да дойдат в къщата. Даде сребърник на втория и му каза да изтича до пазара и да купи хляб, сирене, мляко и плодове.

Застана под навеса в градината и се загледа в потъмнялата от кръв земя. Бейн беше намушкан три пъти от майстор на меча. Един от страшните удари бе проникнал в белия дроб. Не можеше да има съмнение в това. Ударът в гърба би трябвало да е засегнал бъбрек. Но младежът беше жив и раните му заздравяваха.

Оранус бе слушал много истории какво умеят вещиците от народа келтой и пренебрегваше повечето като измишльотини. Но сега знаеше, че се е заблуждавал.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)