Среднощен сокол [bg]

— Къде е Ралис?

— Има неотложни занимания — обясни младият мъж и отдаде чест. — Остана в дома си. Къде е умиращият?

— Не умира — възрази капитанът. — Една вещица го изцели.

Лекарят се подсмихна.

— Значи раните му не са били чак толкова опасни.

— Видях ги с очите си — настоя Оранус. — Той се задавяше със собствената си кръв. — Посочи засъхналата кръв по камъните. — Лежеше тук.

— Както кажете, господине — сговорчиво отвърна лекарят, но личеше, че още се съмнява.

— Той е в стаята до входа. Отиди да прегледаш раните му.

Капитанът погледна сестрата и ѝ нареди да приготви храна за ранения.

— Искате да остана, за да се грижа за него ли? — попита тя надменно.

От погледа ѝ лъхаше студ.

— Точно това искам.

— Той е от племената, нали?

— От племената е, да.

— Аз съм от Каменград и не е редно да се грижа за диваци. Днес ще бъда при него, но очаквам до утре да наемете жена от племето сени, която да се занимава с това.

Оранус знаеше достатъчно за младата жена. Прогонили я от Каменград за незаконна проституция и изнудване. Но откакто бе дошла в Ация, се държеше безупречно, ходеше често в храма и работеше безвъзмездно в полевата болница.

— Щом искаш, добре — вдигна рамене капитанът. — Благодаря ти за помощта. Той е храбрец, който се би, за да спаси двама граждани на Каменград.

— Двама предатели — поправи го тя.

— Права си. Но той не знаеше, че са предатели. В кухнята има яйца и хляб. Ще съм ти признателен, ако има закуска и за мен.

— Разбира се, капитане — каза тя и влезе в къщата.

След няколко минути лекарят се върна и каза:

— Капитане, той наистина не е на смъртно легло, макар че е загубил много кръв. — Неочаквано се засмя. — Чух какво си приказват чистачките. Мислят си, че го е излекувала някаква богиня на сидите. Наричат я Моригу. Това било обяснението. — Прихна пак. — Трябва да се върна в болницата.

— Благодаря, че отдели време.

— Погрижете се да пие много вода и да яде месо. Ще започне да се възстановява след около седмица.

— Ще се погрижа.

Младият лекар си отиде, а Оранус тръгна към кухнята. Милосърдната сестра Акса бе изпържила яйца. Раздели ги в две дървени чинии, сложи едната пред капитана, а другата занесе на ранения. Оранус си седеше в кухнята и се наслаждаваше на закуската. Яйцата бяха вкусни. Той си отряза две филии и ги намаза дебело с масло.

Днес не се чувстваше както преди. Бе очаквал приятното настроение, с което се беше събудил, да изчезне като сън. Случи се обратното. И той си каза, че отново е силен духом. Можеше да се върне към спомените си за страшните преживелици на Когдънско поле, без да трепери от ужас.

Акса се върна с празна чиния и седна срещу него.

— Съжалявам, капитане. Струва ми се, че прибързах с тежките думи преди малко. Ще изпълня дълга си и ще остана, докато Бейн оздравее.

Оранус се взря в нея и видя леката червенина по бузите ѝ.

— Добре постъпваш — похвали я той.

Докато отиде в стаята, жените бяха почистили. Бейн спеше, но се събуди.