Среднощен сокол [bg]

Волтан се усмихна безгрижно.

— Капитане, допадат ми коравите мъже. Те са по-достойни противници. — Сведе поглед към окървавеното тяло на земята. — И този е от коравите. — Студените сини очи се взряха в Оранус. — Може би ще се срещнем отново.

Прибра меча си и мина покрай войниците от почетната стража. Спря при последния и прихна.

— По меча му има петънца от ръжда. Трябва да ми благодарите, че не допуснах Апий да види това. Той беше прочут със строгостта си към такава немарливост. — Волтан тупна по рамото смутения войник. — Можеше да си изпросиш десет удара с бич.

Рицарят на Каменград излезе от градината, яхна коня си и потегли.

— Огледайте навсякъде в къщата — заповяда Оранус на хората си. — И донесете нещо да затиснем раните на този младеж, за да не кървят.

Свали наметалото си, сгъна го и го сложи под главата на Бейн. Сряза просмуканата с кръв риза и я смъкна. Младият мъж имаше рани на три места — на хълбока, на гърдите и на гърба. Раната в гърдите беше най-лоша и по кървавите мехурчета в нея личеше, че е пронизан и белият дроб. Един от войниците се върна с накъсани парчета плат. Оранус направи от тях дебел компрес и го притисна към раната.

— Този няма да го бъде, господине. — Войникът поклати глава.

Капитанът не каза нищо. Притъмняваше и той заповяда да запалят фенери. Плешивият прегърбен хирург Ралис дойде, прегледа раните и каза на Оранус:

— Почти нищо не мога да направя. Белият дроб е засегнат, а не се знае и колко органи е разрязал мечът при удара в гърба.

— Направи каквото ти е по силите — помоли капитанът.

— Да го внесем вътре.

Над тях прелетя грачещ гарван и Оранус настръхна и прошепна:

— Как научават, че смъртта витае наблизо?

— Виждат отиващите си духове — изрече някаква жена.

Той се обърна към старица със забулено лице и дебел протрит шал на раменете.

— Какво търсиш тук?

— Имам опит в лекуването на рани, войнико. Най-добре ще е да го поверите на моите грижи.

— Нашият хирург е тук, но все пак ти благодаря за съпричастието.

От смеха ѝ сякаш лъхаше студ и Оранус потръпна.

— Вашият хирург копнее да се прибере вкъщи, защото знае, че на момчето му остава най-много един час живот. Не е ли така, Ралис?

— Така е — призна хирургът.

— Тогава пренесете го в някоя от спалните и аз ще бдя над него до смъртта му.

— Да не си вещица от племето сени? — попита Оранус.

— Оранус, аз съм от онези, които имат… да речем, някои способности.

— Щом имаш, ще те послушаме.

Войниците внесоха Бейн в една стая на първия етаж и го настаниха на леглото. Излязоха, но Оранус стоеше на прага.

— Госпожо, утре ще се върна, за да вземем трупа. Трябва да внимаваме, за да не плъзнат болести.

Забуленото лице се обърна към него.