Среднощен сокол [bg]

4.

През нощта над Ация се разрази страховита буря, тътенът на гръмотевиците беше оглушителен, дъждът и свирепият вятър брулеха града. Керемиди отлитаха от покривите, а в северния квартал една конюшня се срути и уби две от животните вътре. Сутринта натежалите в небето облаци бяха мътносиви, мълнии просветваха заплашително на изток. Бейн се безпокоеше как ще прекосят морето, но мълчеше за опасенията си. Бануин почти не продумваше. Седеше затворен в себе си, погледът му още беше измъчен. Бейн се опита няколко пъти да го заприказва, но получаваше само едносрични отговори. Бануин седеше и гледаше от балкона пътя към морето.

— Не знам какво му става — каза Бейн на Лия, когато заради дъжда следобед седнаха под навеса. — Не съм го виждал такъв досега. Все едно умът му не е тук.

— Опитах да поговоря с него — отвърна момичето, — но той не искаше да ме погледне в очите. Чудя се дали не съм го обидила с нещо.

— Може да е заради треската и болката в счупената ръка — предположи Бейн. — Винаги се е плашил дори от мисълта за телесна болка. А майка му е лечителка, затова никога не е боледувал дълго.

— Ти го харесваш… но ти е тъжно заради него — промълви Лия.

— Ами… аз го притеснявам. Иска да остави зад гърба си всичко свързано с риганте. Нали разбираш — ние сме варвари. За такива като мен няма място в Каменград.

— О, Бейн, не вие, а ние сме варвари. Чух какво каза на татко миналата нощ за голотата. Прав си. Проповядваме строги правила за телесната близост, а изнасилваме света, поробваме мъже и жени, изтребваме деца. Ние сме по-лоши от варвари. Толкова далеч сме стигнали в злото, че тази дума вече е загубила смисъла си. — Тя се усмихна печално. — И Бануин иска да бъде част от това? Изборът си е негов. Аз бих предпочела да потегля към планините, за да живея с хората, които моят народ нарича диваци.

Бейн вдигна ръката ѝ към устните си и я целуна.

— Защо го направи? — Лия се изчерви.

Той сви рамене.

— Защото почувствах, че трябва да го направя. — Взря се в тъмните ѝ очи. — Ще ми липсваш.

— Винаги можеш да се върнеш — тихо каза Лия. — Аз ще бъда тук.

Бейн се наведе към нея и тя не се отдръпна. Устните им се докоснаха и целувката се проточи. Той усети как пулсът му се забърза. Макар че беше много млад, досега бе лягал с двайсетина Земни жени, но с тази целувка в душата му нахлу предчувствие за напълно непознат живот. Той се отмести леко назад — случваше се нещо чудесно, но силата на чувството го уплаши. Стана от пейката и пак целуна ръката ѝ.