Обречена на теб [bg]

Отпуснах се на стола, за да прикрия сковаността в гърба си, и ѝ казах:

— Не е необходимо да го правиш.

Жена ми нацупи устни. Взе още едно парче бекон и ми го подаде. Ето това беше истинската любов.

— Ева — изчаках я отново да ме погледне, — това е твоят ден. Не се чувствай длъжна да правиш каквото и да е, освен да се забавляваш. И да правиш секс с мен, което също би трябвало да минава за забавление.

Думите ми я накараха да се усмихне отново.

— Ще бъде прекрасно независимо от всичко.

— Но? — изрекох на глас онова, което остана недоизказано.

— Не знам. — Ева подпъхна кичур коса зад ухото си и сви рамене. — Разговорът за родителите на майка ми ме подсети за баби и дядовци, а твоята майка ще бъде баба на децата ни. Не искам да има напрежение между нас.

Настръхнах. Мисълта за майка ми и за детето, което двамата с Ева щяхме да създадем, ме изпълни с буря от емоции, е които не можех да се занимавам в момента.

— Ще мислим за тези неща, когато им дойде времето.

— Сватбата не е ли подходящо начало?

— Ти не харесваш майка ми — отвърнах рязко. — Не трябва да се преструваш, че ти е приятна, в името на деца, които все още не съществуват.

Ева леко се отдръпна. Премигна и се протегна към чашата си с кафе.

— Опита ли гофретите?

Знаех, че е нетипично за жена ми да отбягва неудобните разговори, но я оставих да го направи. И по-късно можехме да разискваме проблема с майка ми, ако се наложи.

Ева остави чашата си и откъсна с пръсти парче от гофретата. Подаде ми го. Приех го, защото знаех какво означава — предложение за мир.

После станах, подадох ѝ ръка и я поведох на разходка по плажа с надеждата, че това ще ме разведри.