Обречена на теб [bg]

— Къде отиваме? — прекъснах я.

— Най-горе.

Стаята на Ева наистина се намираше на най-горния етаж. Преди помещението навярно бе представлявало обширен таван. Покривът с фронтони бе нисък, но таванът на стаята все пак бе достатъчно висок, а на дневна светлина оттук сигурно се разкриваше страхотен изглед към Лонг Айлънд.

Огромното легло в средата на стаята гледаше към стена, заета изцяло от прозорци. Към гърба на месинговата му табла бе долепен диван и така се оформяше кът за сядане. Останалата част от помещението бе отделено за прилежащата баня.

— Какво ще правим сега? — попита Ева.

— Остави ме аз да се тревожа за това.

Свикнал бях да го правя. Тревожех се ежедневно, задето се налагада споделям едно легло със съпругата си. От всички проблеми, които заплашваха връзката ни, моята „атипична сексуална парасомния“, както я бе нарекъл доктор Питърсън, бе най— значимият. Насън не можех да се защитавам срещу демоните в съзнанието си. Когато имах тежка нощ, представлявах реална физическа заплаха за човека, когото най-много обичах.

Ева скръсти ръце:

— Някак си ми се струва, че не си много отдаден на идеята да изчакаме до първата брачна нощ.

Вперих поглед в нея и осъзнах, че мислим за две съвсем различни неща.

— Ще спя на дивана.

— Искаш да кажеш, че ще спиш с мен на дивана. Ти…

— Бих те изчукал там, стига да имах възможност — отвърнах натъртено, — но няма да спя с теб.

Ева отвори уста и понечи да каже нещо, но изведнъж разбра за какво говоря.

— О!

Настроението ѝ се промени напълно. Смирение и предпазливост замениха предизвикателството в погледа и гласа ѝ. Гледката бе непоносима. Мисълта, че аз съм причината тя да се чувства нещастна по какъвто и да е повод, ме убиваше.

И въпреки това бях прекалено голям егоист, за да си тръгна. Един ден семейството ѝ щеше да го осъзнае и да ме намрази.

Започнах да търся сака си раздразнено и го видях на поставката за багаж до банята. Отидох там — трябваше да правя нещо, нс исках да гледам лицето на Ева, по което бяха изписани разочарование и съжаление.

— Не искам да спиш на дивана — викна след мен.

— Нямах намерение да спя.

Взех несесера с тоалетните си принадлежности и отидох в банята. В момента, в който влязох вътре, лампите светнаха и видях умивалник и вана. Пуснах душа зад стъклената преграда и свалих ризата си, а после спуснах ръка към ципа на панталоните си.

В същия момент вратата се отвори и Ева влезе. Погледнах я и застинах.

Тя се взря в мен, без да пропуска нищо с горещия си поглед. Пое си дълбоко въздух и заяви:

— Трябва да поговорим.

Бях възбуден от възхищението в погледа ѝ и бесен заради собствените си недостатъци. Последното, което имах желание да правя в момента, бе да говоря.

— Лягай си, Ева.

— Не и преди да ти кажа нещо.

— Искам да си взема душ.

— Чудесно. — Вдигна ръце и свали потника си.

Всичко в мен се преобърна, връхлетя ме неудържимо желание. Изправих се, изпънах мускули и ги напрегнах.