![Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/6/obrechena-na-teb-bg-download.jpg)
Обречена на теб [bg]
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #5
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191513024
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:
— По тона ти усещам, че си съгласна. Поканата е за делови обяд, но ще ти бъде приятно. Погледнах се в огледалото и видях ужасно разрошената ми от съня коса и гънките от възглавницата, които се бяха отбелязали на лицето ми.
— В колко часа?
— В дванайсет. Раул ще те чака долу малко преди това.
— Би трябвало да постъпя отговорно и да ти откажа.
— Но няма да го направиш. Липсваш ми.
Дъхът ми секна. Каза го съвсем между другото — така, както някои мъже биха казали „Ще ти се обадя". Но Гидиън не бе от хората, които казват нещо, ако не е вярно.
Все пак изгарях от желание да усетя емоцията зад тези думи.
— Прекалено зает си, за да ти липсвам.
— Не е същото — изрече той и замълча. — Странно е, когато не си тук, в „Кросфайър“.
Добре, че не видя усмивката ми. В гласа му определено се долавяше смущение. За него не би трябвало да има значение дали съм на работното си място няколко етажа под него, или не, но не беше така.
— С какво си облечен? — попитах го.
— С дрехи.
— Хмм. С костюм от три части ли?
— Има ли друг вид?
Не, за него нямаше.
— Какъв е на цвят?
— Черен. Защо?
— Възбуждам се, като си мисля за това — отвърнах. Беше самата истина, но го попитах по друга причина. — Каква е на цвят вратовръзката ти?
— Бяла.
— А ризата?
— Също бяла.
Затворих очи и си го представих. Спомних си тази комбинация.
— На тънко райе — произнесох.
Обличаше костюм на тънко райе в комбинация с такава риза и вратовръзка, за да изглежда делово.
— Да. Ева — Гидиън понижи глас, — не знам защо, но този разговор ме кара да се надървя.
— Защото знаеш, че си представям как изглеждаш. Тъмен и опасен, и страшно секси. Знаеш колко много се възбуждам, като те гледам, дори да използвам само въображението си.
— Да се срещнем тук. По-рано. Ела сега.
Засмях се.
— Хубавите неща се случват на тези, които умеят да чакат, господин Крос. Времето и така ще ми стигне трудно.
— Ева…
— Обичам те.
Затворих телефона и пак се погледнах в огледалото. Все още си представях ясно образа на Гидиън, затова сънливото отражение, което видях отсреща, никак не ми хареса. Когато си мислех, че Гидиън ме е изоставил заради Корин, бях променила външния си вид. Резултатът нарекох „Новата Ева“. През времето, изминало оттогава, косата ми беше пораснала и бе стигнала до раменете ми, а светлите кичури бяха израснали заедно с нея.
— Облечена ли си? — извика Кари откъм спалнята.
— Да — отвърнах и когато най-добрият ми приятел влезе в банята с чаша кафе в ръка, се обърнах към него. — Има промяна в плана.
— Така ли? — Облегна се на плота и скръсти ръце.
— Ще си взема бърз душ. А в това време ти ще откриеш страхотен фризьорски салон, който може да ме приеме след трийсет минути.
— Добре.
— После ще отида на обяд, а ти ще проведеш няколко разговора вместо мен. За отплата довечера ще излезем заедно на вечеря. Ти ще избереш къде да отидем.
— Много добре познавам този поглед — заяви Кари. — Наумила си си нещо.
— Адски си прав.
Изкъпах се бързо, защото не си мих косата. След това отидох бързо в дрешника. Докато бях под душа, си мислех какво точно да облека. Нужни ми бяха няколко минути, за да открия необходимата рокля. Искрящо бяла, с вграден сутиен и тясна пола с форма на лале, тя идеално обгръщаше бюста и бедрата ми. Изглеждаше ежедневна заради памучната материя и цвета си но кройката и беше едновременно елегантна и секси.
Изборът на подходящи обувки ми отне малко повече време. Първоначално се спрях на чифт в телесен цвят, но после все пак реших да обуя сандали с каишки на високи токчета.
Морскосиният им цвят подхождаше идеално на очите на Гидиън.
Накрая поставих всичко избрано на леглото си, за да огледам целия тоалет и да се уверя, че комбинацията е добра.
— Чудесно — отбеляза Кари иззад гърба ми.
— Сама си купих тези обувки — изтъкнах. — Чантичката и бижутата също.
Кари се разсмя и ме прегърна.
— Да, да. Фризьорът е тук. Предупредих на рецепцията да го пуснат да се качи.
— Наистина ли?
— Не мога да си представя, че ще отидеш в произволен фризьорски салон и няма да направиш сцена. Ще трябва да си намериш стилист, на когото да се довериш да идва в дома ти и да поддържа външния ти вид. Междувременно ще те подстриже Марио.
— Ами цветът?
— Цветът ли? — Кари се отдръпна и застана срещу мен. — Какво имаш предвид?
Хванах ръката му и го поведох към хола:
— Стой до мен, хлапе.
Марио бе кълбо от енергия с артистично оформен бретон от къдрици с червеникави краища. Беше по-нисък от мен и доста мускулест. Набързо организира работното си място в банята ми и през цялото време не спря да клюкарства с Кари за техни общи познати. От време на време дори чувах по някое познато име.