Обречена на теб [bg]

— Целуни ме. — Думите ми прозвучаха тихо и повелително, но тя сигурно бе усетила копнежа, който се криеше зад тях.

Ева вдигна устни към мен и аз я целунах силно, прекалено силно, изпитвах неконтролируемо и ненаситно желание. Вдигнах я от пода, очаквах да обвие крака около кръста ми, да се отвори пред мен, за да мога да проникна в нея.

Но не го направи. Остана така — с ръце, заровени в косата ми; трепереше от същото неутолимо желание, което изпитвах и аз. Начинът, по който докосваше езика ми със своя, ме влудяваше, измъчваше ме споменът как облизва други части от тялото ми.

С мъка се отдръпнах от нея, всичките ми инстинкти ме подтикваха да продължа.

— Трябва да проникна в теб — казах дрезгаво; не ми беше никак приятно, че трябва да изрека на глас очевидното. Защо ме караше да я моля?

— Вече си в мен — отвърна Ева и допря буза до моята. — И аз те желая. Толкова съм влажна. Чувствам се така празна, че чак ме боли.

— Ева… боже мой! — Пот се стичаше по гърба ми. — Позволи ми да те обладая.

Допря устни до моите. Прокара пръсти през косата ми.

— Позволи ми да те обичам по друг начин.

Можех ли да се справя с това? По дяволите! Налагаше се. Бях се заклел да ѝ давам това, от което се нуждае; да бъда всичко за нея.

Пуснах я на пода, отидох до душа и спрях водата. После запуших канала на ваната и започнах да я пълня.

— Луд ли си? — попита ме толкова тихо, че едва я чух през шума на водата.

Погледнах я. Начинът, по който бе скръстила ръце на гърдите си, издаваше уязвимостта ѝ. Казах ѝ истината:

— Обичам те.

Ева трепна, след това изви устни в красива усмивка, която ме остави без дъх.

Веднъж ѝ бях казал, че ще я имам по всеки възможен начин. Сега това бе вярно повече от всякога.

— Ела тук, ангелчето ми.

Тя отпусна ръце и дойде при мен.