Обречена на теб [bg]

— Преди малко, когато бяхме в спалнята. Почувствах, че се отдръпваш от мен, и изпаднах в страшна паника.

Ева мълча ужасно дълго. Чаках я, опитах се да сдържа похотта си, като си поех дълбоко въздух.

— Относно въздържанието ни до сватбата… Не става въпрос само за съвета на доктор Питърсън и за това как се справяш с проблемите ни започна тя, замълча за миг и преглътна. — Става въпрос и за мен. Знаеш каква бях преди, разказвала съм ти. В продължение на много време сексът бе нещо изкривено за мен. — Пристъпи от крак на крак и сведе глава от срам.

Призля ми, щом видях това. Изведнъж ми стана ясно, че съм бил толкова погълнат от собствените си реакции на събитията от последната седмица, че изобщо не съм се замислил какво преживява съпругата ми.

— За мен също — припомних ѝ рязко. — Но сексът между нас никога не е бил такъв.

Погледна ме право в очите:

— Не. Никога.

Отпуснах ръце.

— Но това не означава, че не изкривявам някои неща в главата си и сега понякога — продължи Ева. — Ти влезе в банята и първата ми мисъл беше, че трябва да те изчукам. Помислих си, че ако правим секс, всичко ще се оправи. Повече няма да ми се сърдиш и отново ще ме обичаш.

— Винаги ще те обичам. И сега, и в бъдеще.

— Знам — отвърна тя и по изражението ѝ разбрах, че наистина с така. — Но това не заглуши гласа в главата ми, който настояваше, че рискувам прекалено много. Че ще те загубя, ако не спя с теб. Че за теб сексът е прекалено важен и не можеш да издържиш дълго без него.

— Господи! — За пореден път бях прецакал всичко. — Само какви неща ти наговорих днес на брега… Аз съм пълен глупак.

— Понякога наистина е така. — Ева се усмихна. — Освен това си най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. Този вътрешен глас ме тормози от години, но вече не е толкова силен, колкото преди. И причината си ти. Правиш ме по-силна.

— Ева… — Не знаех какво да кажа.

— Искам да си помислиш върху това. Да не се терзаеш за кошмарите си, за родителите ми и за каквото и да е друго. Ти си точно това, от което имам нужда, такъв, какъвто си. И аз толкова много те обичам.

Отидох до нея.

— Все още искам да изчакаме — каза тихо, въпреки че погледът ѝ издаваше как ѝ въздействам в този момент.

Сграбчи ме за китката, когато протегнах ръка към нея, и ме погледна право в очите.

— Искам само аз да те докосвам.

Поех си дълбоко въздух:

— Не мога да се съглася.

Ева изви устни.

— Можеш. По-силен си от мен, Гидиън. Имаш по-голям контрол. По-силна воля.

Протегна другата си ръка и понечи да одраска гърдите ми. Хванах я и я притиснах до себе си.

— Това ли искаш да ти докажа? Че мога да се контролирам?

— Справяш се чудесно — отвърна и ме целуна по гърдите, сърцето ми блъскаше като лудо. — Аз съм тази, която трябва да си изясни нещата.

Говореше нежно, почти напевно. Целият се разкъсвах отвътре, изгарях от любов и желание, а тя се опитваше да ме успокои. Едва не се засмях, като си помислих колко е невъзможно това да стане.