Обречена на теб [bg]

Съпругът ми беше олицетворение на представата за висок, тъмен и неустоим мъж. Косата му беше черна като мастило и също толкова лъскава. Често се обличаше в тъмни цветове и това привличаше погледите към изсечените черти на лицето и поразителния цвят на очите му. Аз от своя страна бях неговата противоположност, която го допълваше. Ако той беше ин, аз бях ян.

Наистина изглеждах добре.

— Леле, изглеждаш страшно секси! — възкликна Кари и ме огледа одобрително от главата до петите, когато минах набързо през хола. — Какъв е този обяд, на който отиваш?

Погледнах телефона си и изругах наум като видях, че са минали десет минути, откакто Раул изпрати съобщение, че ме чака долу.

— Не знам. Гидиън каза, че е делови обяд.

— Е, ти ще бъдеш неговото украшение.

— Благодаря.

Всъщност исках да бъда нещо повече. Едно от оръжията в арсенала на Гидиън. Знаех обаче, че трябва да си извоювам тази позиция, и с удоволствие приемах предизвикателството. Щях да се чувствам много щастлива, ако успеех да допринеса с нещо — дори и съвсем дребно — за деловия разговор днес. Но ако това не се окажеше по възможностите ми, поне можех да накарам Гидиън да се гордее, че съм до него.

— Докато дойде сватбата, Гидиън сигурно ще окуцее заради посинелите си топки — подвикна Кари след мен. — Не можеш да го държиш възбуден през цялото време, накрая ще изригне.

— Това беше грубо, Кари! — заявих и отворих вратата. Ще ти изпратя номерата на дизайнера и сватбения агент. Ще се върна след няколко часа.

За мой късмет взех асансьора, без да го чакам. Разбрах, че съм на прав път, когато излязох на тротоара пред сградата, Раул се измъкна от мерцедеса, за да ми отвори вратата, а след това се обърна, за да ме изгледа отново. Държеше се съвсем професионално, но ми стана ясно, че гледката му хареса.

— Извинявай, че се забавих — казах, докато ми отваряше задната врата. — Не бях съвсем готова, когато получих съобщението ти.

По суровото му лице се появи едва забележима усмивка.

— Убеден съм, че той няма да се разсърди.

По време на пътуването изпратих на Кари номерата на интериорния дизайнер Блеър Аш, който се занимаваше с реновирането на мезонета, и на сватбения агент Кристин Уошингтън. Помолих го да ми уреди срещи с тях. Щом свърших с това, погледнах през прозореца и установих, че не отиваме в „Кросфайър“.

Не се изненадах особено, когато спряхме пред „Табло Уан“. Популярният ресторант беше съвместно начинание на Гидиън и приятеля муАрнолдо Ричи. Когато Гидиън го открил в Италия, Арнолдо не бил известен. Сега беше главен готвач и истинска знаменитост.