Нефритеният трон [bg]

Всички дремеха и изглеждаха напълно доволни от обстоятелствата. Само нервакът Нитидос не го свърташе дълго на едно място и в момента кръжеше с любопитство над фрегатата. Може би беше прекалено ниско, ако се съди по главите на „Шантуз“, които често се вдигаха с безпокойство към небето. Дулсия не се виждаше никаква. Вероятно вече бе потеглила към Англия с новината за сражението.

Прекосяването на палубата се бе превърнало в цяло приключение, особено с този неотзивчив, отпуснат крак. Лорънс замалко не падна върху висящата опашка на Месория, когато тя потрепна в съня си. Темерер също спеше дълбоко. Когато Лорънс отиде да го види, едното око се отвори наполовина, проблясна в тъмносиньо и клепачът отново се спусна. Лорънс не искаше да го буди, радваше се да види, че му е удобно. Сутринта Темерер се бе нахранил добре с две крави и голяма риба тон, а Кейнс заяви, че е доволен от зарастването на раната.

— Неприятно оръжие — беше казал, когато с жестока наслада показа на Лорънс извадения куршум.

Като гледаше с неприязън множеството му закривени шипове, Лорънс бе благодарен, че му го бяха показали почистен.

— Не бях виждал такъв куршум, но съм чувал, че руснаците използват нещо подобно. Ако бе попаднал по-надълбоко, признавам, никак нямаше да ми е приятно да го вадя.

По една щастлива случайност куршумът се бе спрял в гръдната кост и бе заседнал само на половин фут под кожата. Въпреки това, при изваждането му гръдните мускули бяха разкъсани сериозно и Кейнс каза на Темерер да не лети поне две седмици, ако не и месец. Лорънс постави ръка на широкото, топло рамо. Радваше се, че цената е толкова ниска.

Другите капитани седяха на малка сгъваема маса, сбутана до комина на камбуза, почти единственото свободно място на палубата, и играеха карти. Лорънс се присъедини и даде свитъка с писмата на Харкорт.

— Благодаря ви, че ще ги отнесете — каза и седна тежко, за да си поеме дъх.

Всички прекъснаха играта и погледнаха обемистия пакет.

— Много съжалявам, Лорънс — Харкорт ги прибра в чантата си. — Претърпяхте ужасяващи удари.

— Страхлива работа, по дяволите! — Бъркли поклати глава. — Това спотайване нощем прилича повече на шпионаж, отколкото на истинска битка.

Лорънс не каза нищо. Изпитваше благодарност за съчувствието им, но в момента бе твърде подтиснат, за да води разговор. Погребенията бяха истинско мъчение. Той стоя на крак часове наред въпреки болките, докато телата бяха хвърляни едно след друго през борда, зашити в собствените им хамаци — моряците с гюлета в краката, летците с железни снаряди, — а Райли бавно четеше опелото.

Той бе прекарал остатъка от сутринта с новия си втори лейтенант Ферис в обсъждане на печалния и дълъг списък на убитите и ранените. Гранби бе улучен в гърдите от мускет. За щастие куршумът беше попаднал на ребро и веднага бе излязъл откъм гърба, но той изгуби много кръв и вече го мъчеше треска. Вторият му лейтенант Евънс беше с тежко счупен крак и щяха да го върнат в Англия. Поне Мартин щеше да се възстанови, но в момента челюстта му бе толкова отекла, че той можеше да говори само с мучене и не виждаше с лявото око.