Нефритеният трон [bg]

Лорънс допи чашата си и облекчи болката. Тогава отново се изправи на крака, отиде до каютата на Райли и почука. Искаше да го помоли да разпредели няколко от моряците си на палубата, за да не допускат стражите на принца. Бе неприятно изненадан да завари там Хамънд, който седеше пред писалището на Райли с гузен и тревожен израз на лицето.

— Лорънс — каза Райли, след като му предложи стол, — разговарях с г-н Хамънд за пътниците.

Лорънс забеляза, че самият Райли също изглежда уморен и напрегнат.

— Той доведе до знанието ми, че те стоят затворени, откакто се разбра новината за Източноиндийската компания. Това не може да продължава цели седем месеца. Трябва да намерим начин да им осигурим спокоен достъп до свежия въздух. Сигурен съм, че няма да възразите… Мисля, че трябва да им позволим да се разхождат по драконовата палуба. Не смеем да ги пуснем в близост до моряците.

Предложението не можеше да е по-неохотно прието или да дойде в по-неподходящ момент. Лорънс изгледа Хамънд със смесица от неприязън и чувство, много близко до отчаяние. Този човек сякаш бе злият гений на катастрофите, поне в очите на Лорънс, и перспективата за едно дълго пътуване, подчинено на дипломатическите му машинации, изглеждаше все по-непоносима.

— Съжалявам за неудобството — каза Райли, когато Лорънс се забави с отговора. — Просто не виждам друг изход. Несъмнено има достатъчно място.

Така беше. С толкова малко летци на борда и при пълен корабен екипаж, щеше да е нечестно да искат от моряците да отстъпват част от своето жизнено пространство. Това само би обтегнало повече бездруго напрегнатите отношения. От практична гледна точка Райли бе напълно прав и негово право на капитан бе да реши къде да се разхождат свободно пътниците. Заплахата на Юнсин обаче направи въпроса принципен. На Лорънс му се искаше да си излее душата само пред Райли и щеше да го направи, ако Хамънд не присъстваше, но…

— Може би — намеси се бързо Хамънд — капитан Лорънс се притеснява да не раздразнят дракона му. Позволявам си да предложа да отделим с демаркационна линия част от палубата само за тях. Например да опънем въже или да я маркираме само с боя.

— Добра идея, но бъдете така добър да им разясните ограниченията, господин Хамънд — каза Райли.

Нямаше начин Лорънс да протестира открито, без да даде обяснение. Той предпочете да не излага случилото се пред Хамънд, за да не му позволява да коментира — не и когато вероятно нищо нямаше да спечели. Райли щеше да му симпатизира, поне така се надяваше Лорънс, макар че вече не бе толкова уверен. Симпатия или не, проблемът оставаше и Лорънс не знаеше какво друго може да се направи.

Той не се бе примирил — ни най-малко, но не желаеше да поставя Райли в още по-трудна ситуация.

— Също така ще им разясните, господин Хамънд — каза Лорънс, — че не бива да идват на палубата въоръжени. Никакви мускети, нито саби. При проблеми ще слизат моментално в трюма. Няма да позволя да се натрапват на екипажа ми, нито на Темерер.

— Но, сър, сред тях има войници — възрази Хамънд. — Може би ще желаят от време на време да се упражняват…