Нефритеният трон [bg]

Двама моряци изтеглиха тялото на Харис и го хвърлиха зад борда. Други загинали нямаше. Шумовете станаха странно приглушени. Калоуей изстреля още два фойерверка. Звездната експлозия осея половината небе с оранжеви ивици, но Лорънс я чу само с лявото ухо.

С пропъждането на Фльор дьо Нюита Темерер се върна на палубата, като съвсем леко разклати кораба.

— Бързо, бързо! — каза и мушна глава под каишите, за да помогне на впрегачите. — Тя е много бърза и не мисля, че светкавицата й навреди колкото на онази, с която се бихме миналата есен. В очите на тази има нещо различно.

Той дишаше тежко, а крилата му потреперваха. Беше кръжал доста дълго, а не бе свикнал да изпълнява по-продължително време тази маневра. Сун Кай, който още се намираше на палубата и наблюдаваше обстановката, не възрази срещу впрягането на Темерер. Явно нямаха нищо против, ако ножът е опрял до техните гърла, с горчивина си помисли Лорънс. Тогава забеляза по палубата капки тъмна червено-черна кръв.

— Къде си ранен?

— Няма страшно, тя ме докопа само два пъти — отвърна Темерер, обърна глава и взе да се ближе отдясно.

Там имаше една повърхностна рана и друга, по-дълбока следа от нокът нагоре към гърба му. Две рани бяха много повече, отколкото Лорънс можеше да понесе. Той се сопна на Кейнс, който пътуваше заедно с тях и сега превързваше животното.

— Не трябва ли да ги зашиеш?

— Глупости — отвърна Кейнс. — Нищо му няма, раните са само повърхностни. Престани да се тревожиш.

Макреди се бе окопитил и бършеше чело с опакото на ръката си. При този отговор той изгледа лекаря с подозрение и хвърли кос поглед на Лорънс. Кейнс продължи да работи и да се оплаква под носа си от паникьосани капитани, прекаляващи с грижите. Самият Лорънс беше твърде благодарен и изпълнен с облекчение, за да възрази.

— Готови ли сте, господа? — попита и провери оръжията си.

Този път на кръста му висеше неговата вярна закривена сабя от истинска испанска стомана със семпла дръжка. Хареса му да усети солидната й тежест в ръката си.

— Готови сме, сър — каза Фелоус и затегна последния ремък, а Темерер качи Лорънс на рамото си. — Опънете я там горе. Държи ли? — викна, когато Лорънс се настани.

— Идеално — отвърна му Лорънс, когато се отпусна на сбруята с цялата си тежест. — Благодаря, Фелоус, добра работа. Гранби, прати стрелците на горната палуба с матросите, а останалите да отблъскват абордажници.

— Много добре. И, Лорънс… — каза Гранби, очевидно с намерението отново да го окуражи да изтегли Темерер от битката.

Лорънс не го изслуша, а смушка дракона с коляно. „Преданост“ се залюля под тежестта от засилката му и двамата най-после излетяха заедно. Въздухът над кораба тежеше от острия серен пушек от фойерверките. Въпреки студения вятър по езика и кожата полепваше мирис като от кремъклийка.