Нефритеният трон [bg]

Юнсин седеше с изправен гръб на драпирано с червен плат кресло до малко писалище от лакирано дърво. Въпреки люшкането на кораба, четката му се движеше стабилно от мастилницата до хартията. Не капна нито веднъж, а мокрите йероглифи бяха в спретнати редове и колони.

— Пожелали сте да ме видите, сър — каза Лорънс.

Юнсин довърши една последна черта и остави четката настрана, но не отговори веднага. Взе един каменен печат от малка купичка с червено мастило и го постави в края на страницата. После сгъна листа, остави го върху друг подобен лист и уви и двата в мушама.

— Фън Ли — викна.

Лорънс се стресна. Дори не бе забелязал прислужника в ъгъла, невзрачен в своята проста роба от тъмносин памук, който сега излезе напред. Фън бе висок мъж, но така се бе навел в поклон, че Лорънс видя от него единствено идеалната линия на главата, където черната коса бе избръсната до гладко. Той хвърли на Лорънс бърз, любопитен поглед, после вдигна писалището и го отнесе до стената, без да разлее и капчица мастило.

Побърза да се върне с табуретка за крака за Юнсин, после отново се оттегли в ъгъла на стаята. Явно Юнсин не възнамеряваше да го отпрати по време на тази среща. Принцът седеше изправен, с ръце, отпуснати на креслото, и не предложи стол на Лорънс, макар че в помещението имаше още два. Това веднага зададе тона и Лорънс усети как раменете му се сковават, още преди Юнсин да бе проговорил.

— Въпреки че вашето идване бе продиктувано от чиста необходимост — студено каза Юнсин, — вие си въобразявате, че можете да останете другар на Лун Тиен Сян и да се отнасяте с него като с ваша собственост. А сега станахме свидетели на най-лошото — заради вашата невъздържаност и безразсъдство, той пострада сериозно.

Лорънс стисна устни. Не беше в състояние да даде дори бледо подобие на цивилизован отговор. Той бе подложил преценката си на съмнение преди да вкара Темерер в битката и през цялата следваща нощ, когато си припомняше звука на ужасното съприкосновение на куршума и тежкото, болезнено дишане на Темерер. Да го обвинява Юнсин обаче бе съвсем друг въпрос.

— Това ли е всичко? — попита.

Вероятно Юнсин бе очаквал Лорънс да раболепничи и да моли за прошка. Този кратък отговор го ядоса и направи по-словоохотлив.

— Толкова ли ви липсват принципи? — каза той. — Нямате ли капка угризение? Готов сте да поведете Лун Тиен Сян към сигурна смърт, все едно е обикновен кон. Забранява ви се да летите отново с него и си приберете недостойните слуги. Аз ще му пратя от моите стражи…

— Сър — каза безцеремонно Лорънс, — вървете по дяволите.

Юнсин млъкна. Изглеждаше повече стъписан, отколкото обиден, че го прекъсват, и Лорънс добави: