Нефритеният трон [bg]

Темерер се прокашля и издаде болезнен стон. Лорънс извика дрезгаво:

— Обратно на кораба, веднага!

Фльор дьо Нюитът вече летеше със страшна сила към тях. На светлината на следващата осветителна ракета се видяха силуетите на абордажниците, които се готвеха да скочат на борда, а ножовете, сабите и пистолетите проблясваха в бяло в ръцете им. Темерер летеше тромаво и с големи мъки. С наближаването на Фльор дьо Нюита той положи последно отчаяно усилие и отскочи напред, но вече не бе най-бързият в небето и не можеше да преодолее другия дракон, за да стигне до „Преданост“.

На Лорънс му се искаше да се върнат на борда, за да се погрижат за раната. Усещаше потръпването и усилието на крилете на Темерер и мислеше единствено за онзи ужасен момент, за неясното съприкосновение с куршума. Сега всяко забавяне можеше да влоши травмата. Той обаче чуваше как екипажът на френския дракон крещи от мъка и ужас — за това не му бе нужен преводач — и не вярваше, че той би се съгласил да отстъпи.

— Чувам плясък на криле — изпъшка Темерер с изтънял от болката глас.

Имаше предвид друг дракон и Лорънс напразно се вторачи в непрогледната нощ. Британски или френски? Фльор дьо Нюитът отново се стрелна към тях. Темерер се стегна за поредния конвулсивен изблик на сила и тогава със съскане и бълване се появи Нитидос. Той бъхтеше със сребристосиви крила главата на френския дракон, а капитан Уорън на гърба му махаше ожесточено с шапка на Лорънс:

— Бягайте, бягайте!

Дулсия се приближи от другата страна и заръфа хълбоците на Фльор дьо Нюита, като го принуди да се обърне назад и да й се озъби. Двата по-леки дракона бяха най-бързите в своята формация и въпреки че не бяха от категорията на Фльор дьо Нюита, можеха хубаво да го изтормозят. Темерер вече правеше широк завой, крилете му потрепваха при всеки мах. Когато се спуснаха над кораба, Лорънс видя как екипажът бърза да разчисти място за кацане на драконовата палуба, защото тя бе затрупана от трески, въжета и изкривен метал. „Преданост“ бе пострадал тежко при обстрела, а втората фрегата поддържаше постоянен огън към долните палуби.

Темерер не кацна правилно, а почти се строполи и разклати целия кораб. Лорънс разкопча ремъците още във въздуха и се плъзна зад плешките му, без да се държи за юздата. Когато скочи тежко на палубата, кракът му не го издържа, но той се изправи и се запрепъва към главата на Темерер.

Кейнс веднага се залови за работа и затъна до лактите в черна кръв. За да му е по-удобно, Темерер се отпусна бавно настрани с помощта на множество ръце, а впрегачите донесоха фенери. Лорънс падна на колене до главата на дракона и се притисна в меката муцуна. Панталонът му се затопли от кръв, очите му щипеха. Той не бе съвсем сигурен какво казва, нито дали то има някакъв смисъл, но Темерер, макар да не продума, отговори, като му духна струя топъл въздух в лицето.