![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Знам кой сте — отвърнах. — И разговорите ни не бяха приятни.
— Познавате ли се? — Марино беше като ударен от гръм, но после се съвзе. — Откъде?
— Господин Блум е детектив, който работи за Ти Би Пи Иншурърс.
— Я виж ти — каза му Марино. — Знаех си, че си торен бръмбар.
— Май имате още един нещастен случай, не че някои от случаите във вашата работа са щастливи — каза ми Блум. Не му отговорих, но не изпусках от очи вперения му поглед. — Много лош ден, наистина тежък, а вие си отложихте и почивката. Колко жалко. Но за ваша информация не съм тук заради неговото убийство — добави той. Аз продължавах да не казвам нито дума.
— О, нима? — обади се Марино. — Защо решихте, че си мислим, че сте тук заради убийство? И за какво убийство говорите? Неговото убийство? Чие убийство?
— Във всички новини е. Не ви казвам нещо, което не знаете. — Блум продължаваше да се взира в мен, без да мига. Приличаше ми на кобра, която танцува на собствената си музика, преди да изплюе отрова в очите ми. — Много тъжно, но той не е застрахован при нас. И колкото и да е депресиращ, животът продължава. Е, поне за повечето от нас. Може би не и за вас, доктор Скарпета.
— Не е застрахован при вас? — Марино се приближи към него, носовете им почти се допряха. — Какви ги плещиш?
Блум не отговори. Оглеждах малките белези по лицето му, деформираното му дясно око от стара рана и счупена орбитална кост. Предните му горни зъби бяха заменени очевидно с мост, и то не добре направен. Нямах представа какво е състоянието на долните. В някакъв момент от живота му му се бе случило нещо ужасно, което бе увредило лицето и устата му. Катастрофа или лошо падане. Може да е бил пребит.
— Животът ви спира, когато някой умре, нали? И между другото, времето във Форт Лодърдейл е идеално, 27 градуса, слънчево. Северен Маями Бийч, нали така? — Той ме изгледа от горе до долу, очите му се задържаха където не трябваше и усетих как гневът на Марино отново се нажежава. — Виждала ли сте сградата Холоувър Тауърс? Чудя се, защото е точно срещу входа на Холоувър Парк, оттам е и името. Паркът е обществен, там непрекъснато се правят барбекюта, партита, свири музика, продава се сладолед. Понякога става много шумно. Също и пътят, с всичките тези коли.
— Защо не си затваряш устата? — Марино погледна към мен, после към съобщенията, които пристигнаха на телефона му. Лицето му беше опасно сгърчено.
— Всъщност с Джоана Кадър имаме недовършена работа, свързана с фриволно заведеното от съпруга й дело срещу клиент на моята компания — академията „Емерсън“. — Блум продължаваше да не обръща внимание на Марино и отправяше всичките си твърдения към мен.
А аз не му показах яростта и шока си.
15.
Знаеше за апартамента в Бал Харбър. Как беше възможно? Бентън никога не би наел или купил имот на някое от нашите имена. Винаги използваше ООД-ета — дружества с ограничена отговорност. Той работеше за ФБР, беше бивш офицер под прикритие, бивш защитен свидетел, опитен профайлър, който е видял какво ли не. Беше изключително потаен и много стриктен при опазване на личното ни пространство.
— За нещастие, трагичната смърт на Джамал Нари не променя факта, че съпругата му е алчна и неразумна — каза Блум. — Щях да се опитам да поговоря с нея, да й налея малко ум в главата, и нямам друг избор освен да вися тук и да я чакам.
— Да й налееш ум в главата? — повтори Марино. — И реши да си поговориш с нея веднага щом разбра, че мъжът й е мъртъв?
— Джоана не ми вдига телефона. Ако го вдигаше, нямаше да стигна до такива крайни мерки.
— Работата е там, че са те видели в този квартал вчера — продължи да го притиска Марино. — Преди съпругът й да умре. Видели са те да минаваш, когато Джоана е била вътре в къщата тази сутрин. След това аз те видях в Кеймбридж около единайсет, час след смъртта му. Можеш ли да обясниш?
— Аз съм сговорчив човек. Мразя да ме притискат до стената, тогава вече не мога да бъда любезен.
— И да не си вече любезен означава да убиеш някого, ако се наложи, така ли? За да не могат да си вземат парите от застраховката?
— Не съм казал нещо подобно.
— Трябва да оставиш Джоана Кадър на мира, и то веднага — каза заплашително Марино. Забелязах, че някой гледаше навън през прозореца на къщата. След това предната врата се отвори.
Жената, която се показа, трябваше да е Мери Сап. Беше в прилепнала къса зелена рокля, вулгарно изрусена коса и яркочервено червило. Засенчи очите си с ръка и премигна към нас под ниското слънце. След това се шмугна обратно вътре, за да включи алармата. Чух предупредителното пиукане, след това тя излезе пак навън и затвори вратата след себе си. Закачи сейф на външната дръжка и това привлече вниманието ми.