Тихият палач [bg]

Марино профуча през кръстовището с яркобели пешеходни пътеки, по които не се виждаха пешеходци, зави рязко вляво по Галиван Булвар и спря. Познах малката облицована с плочки къща от снимките в интернет. Точно пред нея бе паркиран бял мерцедес, а зад него — сив форд пикап.

Ако шофьорът на пикапа се е притеснил, че зад него е спряла полицейска кола, по никакъв не го показа. По нищо не му личеше, че пулсиращите червени и сини светлини го тревожат или поне че са го изненадали. Пиеше голямо кафе, очилата му ни наблюдаваха в огледалото за обратно виждане. Но не помръдна, не се опита да слезе дори когато колата на бостънската полиция зави зад ъгъла и спря по средата на улицата до нас.

— Ти стой тук. Да видим какво, по дяволите, е това. — Марино отвори вратата по едно и също време с униформения полицай от другата кола.

Поне Марино остави двигателя включен. Отключих прозорците и свалих своя, за да не получа нови изненади и да не се чувствам в капан. Видях го как приближи до стария сив пикап. Отмести якето си, което покриваше зигзауера му отдясно на кръста. Почука на прозореца на шофьора. Униформеният полицай се хвана за пистолета и заобиколи Марино, за да огледа от друг ъгъл човека вътре.

— С какво мога да ви помогна? — чух да казва груб мъжки глас, когато прозорецът се отвори.

— Шофьорската книжка и талона и слезте — каза Марино.

— Някакво нарушение ли съм направил?

— Може би аз трябва да ви питам това.

— Да приемем, че току-що го направихте и аз ви отговарям, че не съм. Никакво нарушение не съм извършил — каза той. Обзе ме тревожното усещане, че съм чувала и преди този агресивен и неприятен глас.

— Господине, трябва да слезете от колата — каза униформеният полицай малко ядосано. Беше млад, с тъмна кожа и широки рамене. Бицепсите му изпъваха късите ръкави на синята му риза.

Вратата на пикапа се отвори и мъжът каза:

— Не се превъзбуждайте и не правете глупости, трябва да си извадя портфейла и талона от жабката, затова се пресягам.

— Господине, имате ли оръжие в пикапа? — Униформеният полицай почти крещеше.

— Нямам. За бога, не стреляйте по мен.