Тихият палач [bg]

— Какво беше поведението на Джоана тази сутрин? — попита Марино, докато минавахме покрай акри със соларни панели и газовото хранилище на „Нешънъл Грид“, изрисувано в ярки цветове — една от забележителностите на Дорчестър и задължителна спирка по маршрута, който Луси често ползваше, когато летеше с хеликоптера от и за Логан.

— Беше някак си трескава и раздразнителна, но това не е необичайно за хора, които се местят. С течение на времето усети, че има проблем и стана трудна за общуване. — Пак замълча. — Мислите ли, че сивият пикап има нещо общо с това, което се е случило със съпруга й? Че това е човек, който той е познавал? — попита тя и аз отново се сетих за наркотиците.

Престъпленията, свързани с хероин, бяха епидемия в района на Бостън.

— Госпожо Сап, Джоана изглеждаше ли ви уплашена от нещо, докато бяхте с нея тази сутрин? — попита Марино.

Тя се поколеба, преди да отговори.

— Не съм сигурна. Ами не мисля, че беше.

— Просто се чудя дали тя или може би съпругът й са споменавали, че имат някакви проблеми — каза Марино.

— Защитено лично пространство. На няколко пъти ставаше въпрос, че не искат хората вече да ги притесняват.

— Вече?

— Да.

Тя продължи да обяснява, че не знаела със сигурност защо семейството е имало спешна нужда да се премести. Само си спомняла, че Нари споменал миналата седмица, че им трябвал по-голям дом, и то не в града, в който работел.

— Знам, че личното пространство им беше голяма грижа — повтори Мери Сап и описа Нари като популярен музикант и учител, който често се появявал в новините миналата година и бил „притесняван от учениците си“, защото живеел прекалено близо до училището. Ако имала и най-малкото подозрение, че са в беда, нямало да им отдаде къщата под наем — като начало това. И изобщо нямало да си причини всички тези неприятности.

Заяви, че останала с впечатлението, че Джоана наскоро е напуснала работата си като училищен психолог, за да може „да си остане у дома и да има деца“. Обясни, че двамата нито веднъж не се издали, че „обстоятелствата им“ са се променили и че въобще не са същите, каквито били, когато за пръв път им показала къщата на Галиван Булвар. След като Джоана се обадила по телефона, вероятно на съпруга си, тя и агентката „започнали дискусия“. Не било приятно.

— Опитах се по най-любезен начин да й обясня, че вече не мисля, че имотът е подходящ за тях — разказа Мери. — А тя каза, че сделката е сключена. Това бяха точните й думи. Започна да си разопакова нещата въпреки протестите ми, заплашваше да ме съди за нарушаване на договора.

— Бяхте ли с нея в къщата, когато й се обадиха да й кажат за смъртта на съпруга й? — попита Марино.

— Не. Тръгнах си. Този човек просто си седи — каза тя. — Мисля, че ме чака, но не мога да си представя защо.