Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 146
Перейти на страницу:

Нямаше значение, че бяхме влезли в Бостън и той бе напуснал юрисдикцията си, без да съобщи на диспечер от Кеймбридж. Беше поискал подкрепление от бостънската полиция и не си направи труда да каже на Мачадо или на някой друг какво ставаше. Нито пък се тревожеше, че аз не пътувах към центъра си, където имах случаи, които да нагледам, имах си работа, свои отговорности и проблеми, за които да се притеснявам. Не попита дали искам да отида с него и аз изпратих съобщение на Брайс Кларк, че ще се забавя.

„О, Боже, да не са те обрали?“, отвърна ми веднага той. Не разбрах дали се опитва да бъде забавен.

„С Марино съм. Как се справя Люк?“

„Приключи аутопсията, но сигурно няма да искаш да го освободиш. Имам предвид случая от Фарар Стрийт, не Люк.“

„Не го освобождавайте“, отговорих му и дочух какво Марино пита Мери Сап. „Трябва да го погледна“, написах.

Марино уверяваше агентката, че ще е в безопасност, стига да остане в къщата. Но тя не звучеше притеснена за безопасността си. Не изглеждаше уплашена. Беше нещо друго. Драматична, прекалено чаровна и услужлива. Хрумна ми, че сигурно се забавлява.

„И без това не са избрали погребална агенция“, гласеше новото съобщение от Брайс.

„Тогава не ме питай дали да го освободиш“, помислих си, но нямаше да му го напиша.

„Говорих със съпругата, тя е в шок, няма представа какво да прави, без значение какво й казвам“, написа ми Брайс. Не биваше да й се меси.

„Ще ти съобщя, когато тръгна към вас“, отговорих му и с това приключих разговора ни.

— … може би нямаше да ми направи впечатление, ако не бях гледала новините. — Гласът на Мери Сап изпълни колата, звучеше прекалено весело при тези обстоятелства.

Вече имах лошо мнение за нея.

— Радвам се, че сте помислила за това и че сте достатъчно умна, че да останете вътре в къщата. — Марино я окуражаваше да прави каквото й казва. — И сте сигурна за описанието?

— О, да. Вчера около два или три следобед бях в къщата и снимах, водех си записки, уверявах се, че не са повредили нищо, когато са се отбили — отвърна тя.

— Отбили за какво?

— Тя внасяше кашони с вещите им. Понякога хората надраскват и ожулват дома и след това твърдят, че така си е било.

— Тоест, казвате ми, че не двамата, а само Джоана се е отбила.

— Точно така. Него съм го виждала само веднъж, преди две седмици, когато за първи път им показах къщата. През останалото време съм контактувала с нея.

— И около два или три вчера следобед сте видяла пикапа.

— Когато погледнах през прозореца, го видях да минава. Голям сив пикап с някакво лого на вратата.

— Някаква специална причина да го забележите? — попита Марино.

— Караше толкова бавно, че си помислих, че се кани да спре пред къщата. Беше на някаква фирма за морави. След това го видях пак тази сутрин, когато се видях с Джоана.

— Тя ли се отби, или се уговорихте да се срещнете?

Мери Сап помълча, след това отговори:

— Беше уговорка.

— Може би е внасяла още кашони — предположи Марино, а Мари пак млъкна.

— Вече ги бе пренесла повечето, както ви казах. Предложих и да поспре малко с местенето и разопаковането. Затова исках да говоря с нея.

— Значи сте се уговорили да се видите тази сутрин. Било е ваша идея — каза Марино и аз се досетих какво си мисли.

Ако агентката по недвижими имоти е уговорила срещата, това опровергаваше тезата, че Джоана си е измислила причина, за да не бъде у дома по времето, когато съпругът й е бил убит. Но това нямаше да спре някои хора да я налагат и подозирах кой щеше да бъде най-настоятелен. Джоана беше излъгала Мачадо и въпреки причината това беше много лошо, може би най-лошото начало на отношенията й с него. Нещата допълнително се усложняваха от отношенията му с Марино. Те се състезаваха един с друг. Освен това не биваше да забравяме и белината.

Някой може би се е опитал да заличи ДНК следи от предмети, които изглеждаха като част от предварително подредено местопрестъпление. Китарите бяха извадени от калъфите им и сложени на стойките, някои неща бяха върнати в шкафа в банята, в един от кашоните беше ровено. Почти не се съмнявах, че това бе направено от убиеца. Мачадо е загубил време, докато съобщи на Марино и на моя център за убийството. Пристигнал е там пръв и е влязъл в апартамента, вероятно е светнал лампите и е огледал. Не биваше да го прави сам. Трябваше да е с Марино, но двамата се бяха хванали за гушите.

— Попитах я дали не може да мине през къщата — каза Мери Сап — и се разбрахме да се видим рано, защото тя ми обясни, че ги очаква натоварен ден, трябвало да ходят по задачи. И, разбира се, преместването, което все още планираха.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)