Тихият палач [bg]

— Не съм търсен от полицията — каза той.

— В момента сте.

— И нямате съдебна заповед за претърсване на пикапа. — Той насочи пръст към Марино.

— Ръцете настрани!

— Нямам оръжие. — Мъжът разпери ръце и размаха талона на колата и портфейла си.

— Извадете си шофьорската книжка от портфейла.

Той го направи.

— Ръцете настрани! Не ме карайте пак да ви напомням!

— Не стреляйте! Не използвайте електрошока! — извика мъжът, сякаш и двете бяха неизбежни.

— Обърнете се и сложете ръцете си на пикапа — нареди му Марино.

— Няма нужда да се държите грубо.

Гласът му ми беше познат. Опитах се да си спомня откъде и не можах. Видях как Марино го претърси. Остана доволен, че е невъоръжен и взе книжката и талона. Погледна ги и съобщи данните на диспечерката. Ранд Блум, трийсет и две годишен, адрес в Южен Бостън. Чувах всяка дума по радиостанцията, която Марино държеше, и по прослушвателя в пикапа.

— Колата ваша ли е? — попита Марино.

— На дядо ми. — Ранд Блум се облегна на нея и скръсти ръце. — Клей Шмид. Живее в старчески дом в Спрингфийлд, но предполагам, че вече знаете това. Защо се интересувате от мен?

— Аз задавам въпросите.

— Да сте чували някога за Първата поправка, свобода на словото? Може би не, защото май не знаете и за незаконните претърсвания.

— Искате ли да ми кажете какво правехте в Кеймбридж тази сутрин и защо имате различни табели на колата.

— Не, не искам да ви кажа. — Не звучеше ни най-малко респектирай.

Всъщност като че ли се забавляваше, сякаш шегата беше за сметка на полицаите и те всеки миг щяха да го разберат.

— Трийсет и три — каза диспечерката от Кеймбридж.

Марино отговори, без да сваля очи от Блум, който имаше незавидно досие. Арестуван миналия май за влизане в чужда собственост, в момента имаше ограничителна заповед. Като занимание бе посочил „специални разследвания“. Тогава си дадох сметка защо заядливият му надменен глас ми е познат. Отворих вратата и слязох от джипа.