Кърваво наказание [bg]

— Слушай — заговори той хлапето, — ти наистина ли мислиш, че можеш да се сдобиеш с „Ролекс“ за петдесет долара?

Младият морски пехотинец го зяпна смаяно. Донякъде го изпълваше подозрение, но в същото време се зарадва да получи съвет от някого, който очевидно беше наясно с тази далавера.

Учителя откопча своя „Ролекс Експлорър“ и го подаде на хлапето, след което взе от ръката му ментето.

— Усещаш ли го колко тежи? Този е истински. А този тук — захвърли той фалшивия „Ролекс“ в гърдите на мошеника зад масата — е пълен боклук. — Якият негър понечи да се надигне гневно, но Учителя го изгледа така свирепо, че онзи се срути обратно на стола си.

По лицето на младия южняк се изписа глуповата усмивка.

— Господи, какъв загубеняк съм. Само преди две седмици се прибрах след цяла година в Ирак. Все на нещо трябваше да съм се научил там.

Подаде обратно на Учителя неговия „Ролекс“. Но вместо да си го прибере, той само се вгледа замислено в часовника. Спомни си, че си го беше купил, когато беше на двадесет и осем години.

Майната му, реши накрая. Не можеш да отнесеш нещата със себе си.

— Твой е — каза Учителя. — Не се плаши, не искам нищо в замяна.

Младежът го погледна изумено.

— Е, благодаря — смотолеви най-сетне той. — Господине, но как мога да…

— Виж какво, стригана главо3, бях тук, когато срутиха кулите близнаци на Световния търговски център. Ако всеки в този град не беше такъв боклук, щяха да честват като герои на Америка теб и всички останали войници, рискували задниците си по бойните линии в Близкия изток. Поне едно нещо мога да сторя за теб.

Учителя не можеше да повярва, че внезапно се превърна в ужасно щедър господин, като преливащ от доброта бойскаут.

Изкушаваше се да преобърне масата с часовниците в скута на онзи мазен мошеник, но сега не му беше времето. „Може после отново да мина оттук“, помисли си той, докато се отдалечаваше.