Тайната порта [bg]

По всяко друго време щеше да се наслади на красотата на прозаичната гледка. Но сега единственото, което можеше да стори, бе да сведе глава, за да се спаси от студа, и да продължи да върви. Въпреки че беше едва ноември, във въздуха се усещаше миризма на сняг. Въздухът щипеше лицето й.

„Всичко е сиво, аз също съм сива“ — каза си тя за пореден път, носейки се безмълвно по моста „Галата“. Покрай перилата се бяха подредили мъже с въдици. Отвъд тях, на другия бряг, минаретата на джамиите и странните им кубета изглеждаха зловещи, издигайки се на хоризонта като фантастични насекоми.

Когато стигна доковете Каракьой от другата страна на моста, Елизабет спря. Постоя известно време на стълбите на „Йени Ками“ — „новата“ джамия, построена от някаква валиде султан от шестнайсети век, но не събра достатъчно сили, за да влезе вътре. Вместо това тръгна надолу към мястото, където спираха фериботите.

„Значи това е Константинопол — каза си тя. — А това, този воден път, който го отделя от Галата, е Златният рог.“ Елизабет потрепери. „Надали особено златен“ — помисли си мрачно, вторачена във водите. Те бяха тъмни, почти черни и покрити с пъстроцветен мазен слой. На брега мъже с мангали печаха кестени, други носеха подноси със закуски — хлебни кръгчета, покрити със сусам, шамфъстък, странни на вид гумени тубички, които се оказаха пържени миди.

Елизабет купи пакетче шамфъстък за Рашид и рибен сандвич за себе си. Изяде сандвича, загледана във водата и в брега, от който току-що беше дошла, и се опита да открие улицата, където се намираше къщата за гости на Хадба, но от това разстояние единственото, което бе в състояние да различи, бе кулата „Галата“, а под нея плетеница от телеграфни жици, билбордове и сгради, проблясващи в жълто и розово.

Пушекът от печените кестени се издигна и се завихри към небето. Елизабет продължи да се взира в другия бряг. Там някога се е намирало мястото, познато като Лозята на Пера, и точно там някога е живял Пол Пиндар. Опита се да си представи как е изглеждал в онова време този квартал от другата страна на Златния рог, където са се издигали къщите на чуждестранните търговци, чиито крайбрежни складове са били пълни с топове платове с имена на скъпоценни камъни.

Търговците от Генуа били първите, които започнали търговия с османците в Константинопол. След тях дошли венецианците, а накрая и французите. Английските търговци са пристигнали относително късно, намествайки се сред утвърдените си вече колеги с енергията и наглостта на младостта, за да се наложат и те сред старите търговски сили. „И със сигурност са пораздвижили атмосферата“ — каза си усмихнато Елизабет. Дали наистина са гледали така на тях — като на новобогаташи, на нахалници? Не й беше трудно да си ги представи градски улични момчета, облечени невъзможно в дублети и тесни панталони.