Убийството на Бусе [bg]

18

Отидохме у тях с колата й. Знаеше, че с всяко сменяне на скоростта й се удава възможност да ме докосне. Не казах нищо. Дори като че ли малко я обнадеждих. Така или иначе, докато се добера до касетата, всичко беше разрешено. По пътя разказа за себе си. Беше завършила „Нотр Дам де Сион“. След развода със съпруга си дипломат се върнала в Истанбул, където започнала журналистическата й кариера. Не, естествено, че не знаех какво е да те напуснат заради негърка в Португалия. Освен това негърката дори не била португалка, но говорела като тях на „въжт въжт“. Всъщност много тежко го понесла. Още по-лошо подействало това, че се случило точно когато въобще не го очаквала. Говореше така, сякаш беше нормално такива неща да се случват. В името на касетата приех без възражение всичките логически ходове и докосвания, които беше замислила.

Качихме се пеша до третия етаж. Тя вървеше отпред. Следвах я по тесните стълби, гледайки краката й. Стъпваше накриво с левия крак. Токчето на обувката беше изтъркано и формата й се бе деформирала.

На вратата ни посрещна котка. Не ме хареса. Влязохме в невероятно разхвърляна всекидневна. Дори компютърът й беше включен. Наоколо имаше чаши за кафе със засъхнало съдържание в тях, които очевидно не бяха мити от дни. Пушеше много. Апартаментът се беше вмирисал. Пепелниците също не бяха изпразвани от дни. Разбирах мъжа й. Жените домакини и сериозните мъже почистват и подреждат мястото, в което живеят. Тази не беше от тях.

Вероятно всичко се четеше в погледите ми.

— Моля да ме извиниш, скъпи. Малко е разхвърляно. Но, повярвай, нямам никакво време. Ще ме разбереш. Общата съдба на самотните хора.

Сетих се за моя апартамент. Май в момента нямаше особена разлика от този.

Докато пътувахме насам, по едно време, без да обръща внимание, беше минала на „ти“. В името на касетата търпях и това.

— И жена не идва — продължи тя. — Последната чистачка избяга. Казах на жената на портиера да търси нова. Мен ме мързи за такива неща.