![Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/0/vsichko-zapochna-v-knizharnichkata-na-hyugo-bg-download.jpg)
Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]
- Автор: Кинг Шели
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-367-3
- Переводчик: Силвия Николова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]». Краткое содержание книги:
Взех „Любовникът на лейди Чатърли“ от масата и я разлистих. Страниците миришеха на стара хартия и изветрели обещания. Бележките в нея ме бяха спасили на срещата на читателския клуб онзи ден. Може би щяха да ме дарят с мъдрост и сега.
Хенри, ние можем само да съществуваме като хората, които сме на тези страници. Не може да сме такива, каквито сме в реалния живот, а само каквито сме в тази книга. Само тук може да си принадлежим.
Катрин
Знам, че си изплашена. Аз също се страхувам. Но страхът не е истински. Той е просто чувство, примесено със спомен. Страхът е опасен само ако ни държи далеч от това, което желаем. А аз те желая.
Хенри
Чувство, примесено със спомен. Кой говореше така? Може би Хюго. Добре де, Хюго и Хенри. Замислих се за онзи ден у Ави, това беше последният път, когато имах чувството, че светът ми принадлежи, макар и само за няколко минути. Поех огромен риск тогава. Хенри беше прав. Не страхът е опасен, а да не вземеш това, което искаш, защото се страхуваш.
Нямаше да се прибера вкъщи. Ако „Аргонет“ беше приключил с мен, така да бъде. Но аз не бях приключила все още. Имах мрежа, дори тази мрежа да се състоеше само от един човек. Тръгнах си от ЧКАЖМСД с една визитна картичка, но пък беше най-важната визитна картичка.
Намерих чантата, с която бях на срещата, и извадих от нея визитката на Ави. Включих лаптопа и отворих ново писмо в имейла си, но се спрях. Беше лесно да не обърнеш внимание на някакъв си имейл. Когато се изкачваш в кариерата, отговаряш на всеки имейл все едно е от Иисус Христос или Стив Джобс. Но когато си на върха като Ави, нуждата веднага да отговаряш на имейли, за да направиш добро впечатление, вече не е на дневен ред. Беше си направо проява на лош вкус. Не, нямаше да чакам да ми отговори на имейла. На гърба на визитката ми беше написала домашния си номер. Ще й се обадя.
Но първо трябваше да обиколя стаята и да помисля какво да й кажа. Опипвах почвата, за да видя как мога да помогна на отбора, така че клубът да е от най-голяма полза за членовете. Разбира се, щях да кажа аз, имам много работа, но когато групата е успешна, това е и мой успех без значение личната саможертва на време и усилия. Когато най-накрая измислих точно какво да кажа, набрах номера й и си представих как Ави се приближава към телефона с грациозна стъпка в пеньоар с пухчета по ръбовете и чехлички като на Ева Габор в „Зелени простори“, за да отговори на обаждането ми. И изведнъж наистина чух нейния глас:
— Пачаври. ком, Джейд? Наистина ли мислеше, че няма да видя видеото на нас двете, което си качила в Пачаври. ком, ти малка тъпа идиотка? Аз притежавам тази долина. Какво си въобразяваш — че не знам как да използвам компютър ли? Или си мислиш, че съм прекалено стара за това? Знаеш ли какво още мога да правя? Да се обадя на адвокат. Джейк ще те преследва и ще те накара да се молиш никога да не беше се научавала да ползваш мишката на компютъра. А сега престани да ми се обаждаш на всеки 30 секунди, за да ми припомняш още една причина защо ме напусна!
Имах чувството, че няколкото секунди, които минаха, бяха достатъчни за създаването на нови галактики. Загледах се в нощните сенки на апартамента си и се заслушах в яростното дишане от другата страна на линията на единствения ми ВИП контакт. Какво, по дяволите, трябваше да направя сега?
— Ако ще стоиш на телефона, може поне да кажеш нещо.
Спомних си снимката на лавицата за книги у Ави, онази, на която беше прегърнала една висока блондинка на моята възраст. Колкото и да беше богата и влиятелна, тя явно наистина държеше на тази Джейд. Ако й затворех сега, Ави щеше да реши, че й затваря бившата й приятелка. Щях да се спася, но как щеше да се почувства Ави? Стиснах силно очи и поех дълбоко дъх.
— Толкова съжалявам, Ави — казах аз. — Обажда се Маги Дюпре. От читателския клуб? Очевидно не избрах най-подходящия момент да се обадя.
От другата страна ме посрещна мълчание, докато очаквах върху мен да се излее поток от ругатни. Но въобще не последва такова нещо. Вместо това Ави ми затвори.