Време на промени [A Time of Changes - bg]

— Не изглеждате толкова възрастен.

— Този човек има предвид земните години — обясни Швайц. — По вашите представи този човек едва наближава тридесет.

— А също и вашият събеседник — рекох аз. — Той подобно на вас е напуснал своята родна земя преди да стигне зрелост — разговарях свободно, далеч по-открито отколкото бе прието, но въпреки това не можех да се спра. Бях накарал Швайц да се разкрие пред мен и сега изпитвах необходимост да отвърна със същото. — Той напусна Сала още като момче за да търси щастието си в Глин, но се оказа, че късметът му проработил тук, в Манеран. Един скитник, Швайц, също като вас.

— Значи има нещо, което ни свързва.

Можех ли да разчитам на тази връзка? Запитах го:

— Защо напуснахте Земята?

— По същата причина, поради която и всички останали. За да отида там, където въздухът е чист и човек има по-добри шансове да направи от себе си това, което мечтае. Останаха само онези, на които не им стигат силите за нещо повече.

— И това е планетата, пред която се прекланя цялата галактика! — възкликнах изумено аз. — Светът на безброй легенди! Планетата на момчешките мечти! Центърът на вселената — зародишът, началото!

— Чудесно го казахте.

— Но това наистина е така. Пред Земята се прекланят.

— Да, да, прекланят се! — извика Швайц. Очите му блестяха. — Люлката на човечеството! Великият първосъздател на всички видове! И защо да не се прекланят, ваша светлост? Пред началото, което бе дадено там. Пред амбициите, които израснаха от калта. И пред всичките ужасни грешки. Древната Земя твореше грешка след грешка и се задъхваше в тях, за да не ги повтаряте сетне всички вие — Швайц се изсмя горчиво. — Земята бе погубена за да можете вие, хората от звездите, да бъдете освободени от греха. Как ви се струва това? На тази тема може да се изнесе цяла една прочувствена литургия. Заупокойна молитва за Земята, опростителка на всички грехове — неочаквано той се наклони към мен. — Ваша светлост, религиозен човек ли сте?

Бях изненадан от откровената интимност на неговия въпрос. Но не исках така лесно да вдигам бариерата.

— Определено.

— Посещавате редовно божията къща, разговаряте с изповедника, спазвате всички ритуали, така ли?

Бях притиснат до стената. Не ми оставаше нищо друго, освен да говоря.

— Да — кимнах. — Това изненадва ли ви?

— Ни най-малко. Тук, на Бортан, изглежда всички сте искрено вярващи. По-скоро е забавно. Знаете ли, ваша чест, този човек никак не е вярващ. Ама никак. Опитва се, опитвал се е неведнъж, внушавал си е отново и отново, че действително има същества, които ни превъзхождат във всичко, които влияят на съдбините ни и понякога, макар и съвсем за малко, ваша чест, този човек е вярвал, но после отново в него е блясвала искрата на скептицизма. А сетне си е казвал: „Не, това е невъзможно, то противоречи на всякаква логика. Противоречи на логиката и здравия разум!“